Част от кислорода, който усвояваме се използва в организма за протичането на метаболитни процеси, при които се отделят реактивни форми, познати в практиката като свободни радикали.


Мускулите, които се натоварват до своя максимален предел, използват големи количества кислород и съответно произвеждат много свободни радикали. Оксидативните процеси в тези претоварени участъци на тялото довеждат до микротравматични увреди в клетките и тъканите. При високоинтензивни физически натоварвания свободните радикали достигат висока концентрация - състояние, наречено оксидативен стрес.


Микротравмите, за разлика от острите травми (макротравми), не са резултат на резки механични или други въздействия върху тялото. Причина за тях са хроничното пренапрежение на опорно-двигателния апарат и влошената адаптация на неговите тъкани към големи и системни физически натоварвания, като в „интимния“ механизъм на формирането на микротравмата основна роля имат оксидативните процеси.



Освен това в надлежащите хиподерма и кожна покривка са налице процеси на хипоксия, които също водят до генериране на голямо количество свободни радикали и съответно водещи до увреди, проектиращи се на повърхността им като целулитоподобни образувания, които в практиката се наричат още спортен целулит. Същевременно по периферно разположените хиподерма и кожа е налице хипоксия, поради което също се образуват свободни радикали.


Формирането на този целулит е в най-интензивно натоварваните зони на тялото и се среща както при жени, така и при мъже. Чрез използването на термодетектор от течни кристали могат да се установят тези целулитоподобни образувания в най-натоварваните зони на тялото, кореспондиращи със спорта, който упражнява засегнатото лице.


Промените протичат в няколко стадия. Налице е спазъм на кръвоносните съдове, довеждащ до влошаване на регионалното кръвообращение и съответно до смущения в локалната обмяна. Това от своя страна предизвиква кислороден глад и влошено хранене в структурите на опорно-двигателния апарат.


Във следващите стадии се натрупват различни метаболити. Измененията в повечето случаи носят необратим характер. Болката, макар и неясна и слаба, се чувства и в покой или при определени положения. Тя рязко се засилва при ангажиращи движения в съответните мускули. Има значим оток, палпаторна болка и уплътнени участъци на мястото на микротравматичното увреждане. Увеличава се тонусът на увредения мускул, намаляват неговата сила, контрактилитет.


В третия, краен стадий, трайно нарушеният метаболизъм на клетките, съпроводен с разрастване на съединителна тъкан, може да се развие в няколко насоки - спонтанно или в резултат на лечението пълно възстановяване (обикновено рядко), хронифициране на болестния процес и трудно поддържане на спортната работоспособност с помощта на комплексно, предимно симптоматично лечение (по-често), макротравми в резултат на патологичните промени и намалена „годност“ на тъканите на опорно-двигателния апарат (разкъсвания, счупвания и други).


Спортен целулит намираме при гребците и волейболистите на рамото и мишниците, при колоездачите на бедрата и подбедриците. Среща се и асиметрично - например при лекоатлети от дисциплините хвърляне на копие и тласкане на гюле се открива по рамото и мишницата на силната ръка, най-често дясната, като на другата ръка е по-лек, а в част от случаите напълно отсъства.


Поради намалените възможности на хипоксичните тъкани за детоксикация в хиподермата се натрупват и други свободни радикали, както и продукти от окислението на липидите. Натрупващите се метаболити постепенно се организират и формират целулитни образувания в хиподермата.


Наши проучвания показват, че 78,2 % от спортистите, които имат оплаквания от различни микротравми, са с добре изявен спортен целулит. Това показва, че диагностицирайки навреме спортния целулит, може да се получи определена представа за състоянието на подлежащите тъкани.