Счупването на шийката на бедрената кост е една от най-честите фрактури на бедрената кост, характерна за напредналата възраст. Среща се в по-голям процент в женския пол, поради по-изразените процеси на остеопороза, имащи определено значение за тази травматична увреда.


В началото на следоперативния период или след фиксация, ако не се е наложила оперативна корекция, физическите упражнения са насочени към подобряване на общото състояние и стимулиране на дишането, кръвообращението и общата обмяна. За тази цел упражненията се правят с двете ръце и здравия крак.


Но независимо от това положителен ефект се оказва и върху кръвооросяването на пострадалия крайник. Така се подобрява храненето на костта, както и се профилактира процесът на атрофия на мускулатурата, който е неизбежен в една или друга степен.



Използват се т. нар изометрични упражнения. От значение е възможно по-бързото вертикализиране на пациента и стимулиране на ходенете – отначало без обременяване (стъпване) на болния крак, като се използват патерици.


Обременяването на крайника при неоперативно лечение започва от края на втория месец, докато при оперативна намеса – дори и на по-ранен етап.


От упражненията за ръцете подходящи са вдигане до нивото на раменния пояс с вдишване и връщането им в начална позиция с издишване. Колкото е елементарно да изглежда упражнението, е необходимо в началото да се започне с ненатоварващи техники. Може да се редува с изнасяне на ръцете встрани, като повторенията са в рамките на 8 до 10.


Важно е да се има предвид правилото, че винаги се започва от малки към по-големи стави или от по-далеч разположените от тялото, към по-проксималните.


Така упражненията за краката първо започват с глезенните стави. В рамките на 10-15 повторения се изпълнява последователно или едновременно сгъване на крака в глезена. Кръговите упражнения също за подходящи и се изпълняват отново от тилен лег.


От същата позиция се изпълнява сгъване на коляното и тазобедрената става, съпроводени с издишване, след което връщане до начална позиция и вдишване. Повторенията са по-малко на брой – до 5-8 в серия и за двата крака.


Повдигането на краката последователно, редувайки ляв и десен крайник, осигурява сгъване в тазобедрената става, като при разгъване вдишваме, а при прибиране на крака към тялото – издишваме.


Друго подходящо упражнение е повдигане на таза от земята, като за тази цел е необходимо коленните стави да бъдат сгънати, за да имаме и нужната опора.


Комплексът може да се изпълнява по няколко пъти на ден, но в началото е препоръчително да е веднъж до два пъти.