С напредването на технологиите и достъпността до тях, все по-често виждаме хората с наведена глава над устройството си за продължително време. В компаниите, където хората работят предимно на компютър взирането в монитора за часове също е често явление.

 

Постоянното поддържане на главата в неправилна позиция обаче натоварва структурите на гръбначния стълб (прешлени, междупрешленни дискове, връзков апарат). Така мускулите в горната част на тялото работят под сериозно натоварване и без почивка.


 

Това е така наречената позиция „протракция на главата” (англ. forward head posture) или просто наведена надолу глава.

 

Протракцията на главата е характерна за голяма част от хората, работещи дълго време пред компютър, в офис или просто чатещите чести и много смартфон или таблет.

 

„Протракция на главата” е компенсаторен модел, преобладаващ  предимно в развитите западни общества, поради комбинацията от физическа неактивност и често използване на електронни устройства.

 

В този модел на компенсация, мускулите на врата и тези точно под основата на главата (т.н. субокципитални мускули) стават прекалено активни и постоянно напрегнати поради необходимостта да се позиционира главата в тази компенсаторна позиция, от която човек гледа електронно устройство, екран или някаква определена зона на интерес (напр. в монитора).

 

Погледнато от биомеханична гледна точка, “протракциятта на главата” води до неправилно позициониране на прешлените в шийния дял на гръбначния стълб. Шийната извивка наричана “лордоза” се изправя, което води до възможно преместване на междупрешленния диск към нервните структури - нервните коренчета. Възникват механични ножични сили, които стресират междупрешлeнния диск особено на нива 5-7 шийни прешлени (С5-С7). 

 

Главата тежи (средно) 5-6 кг и премествайки я с 1 см напред и надолу „механичното“ ѝ тегло се удвоява. Човек, чиято глава излиза примерно на 2 см извън линията на тялото, всъщност трябва да поддържа тежест равна на около 20 кг. Това се получава заради механичния недостатък на тази поза и моделът на компенсация, който създава тялото, впослествие формира болезнени усещания.

 

Много често предната позиция на главата съществува в комбинация с прекомерна кифоза в гръдния дял на гръбначния стълб, закръглени навътре рамене, горен кръстосан синдром.

 

При функционално изследване от кинезитерапевт често се установяват няколко скъсени и с повишен тонус мускула. Засегнати са: повдигача на лопатката (m. levator scapulae), m.sternocleidomastoideus, mm. scaleni, горната част трапецовидния мускул (m.trapezius pars descendens) и мускулите, намиращи се отзад под основата на черепа. 

 

Други мускули пък са с понижен тонус и не работят правилно – това са мускулите, които притискат брадичката към шията, както и мускулите стабилизиращи лопатките! 

 

 Описаният мускулен дисбаланс води до няколко основни проблема:

  • Стресиране на ставичките намиращи се между прешлените в шийния отдел на гръбначния стълб - т.нар. фасетни стави;
  • Стесняване на пространствата откъдето излизат нервите инервиращи мускулите на ръцете;
  • Вероятност за проблеми с междупрешленните дискове – протрузии и др.;
  • Цервикално главоболие;
  • Болезнени тригерни точки в мускулите с повишен тонус.

Как кинезитерапията помага за решаване на този проблем?

  • Правилна функционална диагностика на въвлечените структури;
  • Подбор на правилни техники от мануалната терапия – ставно-мобилизационни техники по концепцията „Мълиган”, техники от Остеопатията, техники от методиката на д-р Сириакс и др.;
  • Коригиране на мускулния дисбаланс със специализирани мускулно-релаксиращи техники и други за тонизиране на отслабените мускули в областта на шията и централната стабилност (англ. Core stability);
  • Еластичен тейпинг (кинематик тейпинг, кинезиотейпинг метод) – при остри болкови синдроми;
  • Стимулиране на пациента за подобряване ергонoмията на работното място, показване на техники за самостоятелна терапия (англ. Self treatment) и упражнения и техники за изпълнение в къщи, в офиса и др.