Всяко счупване изисква минимум от две рентгенографии, които позволяват установяване на фрактурата и последващата – нейното зарастване. При усложнения и забавено зарастване се налага допълнително проследяване. Но някои симптоми също насочват към проблеми със зарастването на костта и те също налагат преглед за уточняване. Такива са продължителният оток и наличието на болка.


Срастването е забавено, когато оздравяването не напредва и когато клинично и рентгенологично това се докаже. За забавено зарастване при една дълга кост – например бедрената, не трябва да се говори преди изтичането на поне 6 месеца, като при откритите фрактури този срок е по-дълъг, особено когато има локално усложнение като ранева инфекция.


Последната степен на несрастване на костта е т. нар. псевдоартроза или формирането на лъжлива става, поради подвижността, която остава между двата края на костта.



Дългите кости на крайниците ангажират за своето зарастване много по-дълго време, отколкото малките и къси кости. Зарастването на счупвания на костите при деца е около 2 седмици, докато при възрастни срокът е двойно повече – 4 седмици.


При костите на предмишницата времето е значително по-дълго – необходими са от 6 до 8 седмици при деца, а при възрастни този процес може да достигне 8-14 седмици за напълно зарастване на фрактурната линия.


Счупването на ключицата при деца изисква средно около 3 седмици, а при възрастни от 4 до 6 седмици. За разлика от това по-масивни кости като хумерус или раменната кост се изискват при деца 6-8 седмици, а при възрастни отново както и при костите на предмишницата поне 8 седмици.


При бедрената кост периодът е най-дълъг, като при деца е приблизително 6 до 8 седмици, докато при възрастни може да достигне 12 до дори 24 седмици.


Дефиницията на несрастването е спиране на всякакъв процес на зарастване. Клинично несрастването трябва да се подозира, когато болният има увеличаващи се болки при опит за функционално използване на засегнатия крайник. Наличността на болки във фрактурата насочва за несрастване, но паралелно с това липсата на болка не го изключва.


Персистиращият оток на крайника е също симптом на несрастване. Прогресивната деформация на фрактурата на поредни рентгенографии също насочва към несрастване и налага хирургична намеса. Остеопоротични промени се наблюдават в около 25% при несрастванията.


Формирането на несраствания най-често се наблюдава при съчетани фрактури, счупвания с тежка закрита мекотъканна травма или сегментни фрактури с трети междинен фрагмент. Освен това значение има още колко раздалечени са фрагментите на костта, отчитане на незадоволителна остеосинтеза, включително имобилизация за незадоволителен срок от време. При открити фрактури, лекувани с неадекватна фиксация и развитие на инфекции, също може да се наблюдава трудно зарастване, водещо в някои случаи до несрастване.


Една от най-сериозните грешки при лечението с вътрешна фиксация е използването на ригидни метални плаки, които не осъществяват компресия и отдалечават фрагментите.


Някои фрактурирани кости в някои случаи може да не показват ранните белези на „оздравяване“ за същото време, за което нормално това трябва да стане. В тези случаи са подходящи и методите на физиотерапията, които да ускорят процеса.


При т. нар. стъпаловидни размествания е възможно и мекотъканно интерпониране (навлизане) между фрагментите. Следователно изключително важно е да се знае обширността на придружаващите мекотъканни увреди при лечението, което определя и възстановяването на костните краища.


Референции:
Ганчев М., Клинична травматология на опорно-двигателния апарат