Всеки един спортист претърпял травма или операция в рамото и преминал през рехабилитация си задава въпроса “Кога мога отново да започна да хвърлям, да сервирам, да играя на голф или да плувам?” Това е и въпросът, на който често много лекари, физиотерапевти и треньори не могат да отговорят точно, когато им бъде зададен от спортиста, възстановяващ се от травма или операция на рамото. Този въпрос може да бъде един от първите, който е зададен и от всеки един пациент, който не е спортист след травма или артроскопска операция.


Отговорът съвсем не е лек и прост особено, когато трябва да се опитаме да поставим конкретна времева рамка на процес, който е наистина сложен и многофакторен, особено веднага след операцията.

 


Основни критерии за връщане към спортната оценка

Движенията в рамото над нивото на главата (хвърляне, сервиз и др.) са строго специфични движения за всеки един спорт, извършвани с изключително висока скорост, която изисква гъвкавост, мускулна сила, координация, синхронност и нервно-мускулен контрол (Wilk et al. 2002).

 

Движенията на хвърляне и подаване поставят извънредни изисквания към раменната става. Поради тези често повтарящи се прилагани сили, рамото е най-често увредената става при професионални бейзболни питчъри (Conte et al. 2009).

 

Поради многото сложни елементи, връщането на професионалния спортист в сериозната конкуренция в отбора успешно, може да бъде труден процес, изискващ умел подход към процеса на стартиране и прогресиране на връщането към функционално ниво.

 

Подобни стъпки и вземане на решения важат, както за спортисти с активности на ръката и раменната става над нивото на главата в тениса, така и за голф, плуване и други подобни спортни дейности.

 

Спортистите са мотивирани да възобновят тренировките на високо ниво и неограничените спортни активности възможно най-скоро. Следователно е от решаващо значение да се установи набор от обективни измерими критерии, които да позволят разумно последователно и успешно преминаване през различните фази на рехабилитацията и връщането към спорта.

 

Ролята на лекаря и физиотерапевта е да определят, доколкото е възможно, когато даден спортист може безопасно да премине от една фаза на рехабилитационната програма към следващата.

 

Способността на пациента да премине успешно през всяка фаза от рехабилитационната програма е ключов фактор при определянето на това кога професионалните тренировки и връщането към спорта може да бъдат подновени.

 

Специфични критерии за успешно преминаване и напредък чрез стандартизирана четирифазна програма за рехабилитация са важен елемент при формулирането на ефективна програма за рехабилитация на всеки спортист с активности на рамото над нивото на главата (англ. overhead activities).

 

Ето какви са фазите, целите и критериите за напредък за всяка от четирите фази на програмата за рехабилитация на спортиста:

 

Фаза 1 – остра фаза
Цели:

  • Намаляване на болката и възпалението;
  • Нормализиране на движенията;
  • Забавяне/спиране на мускулното отслабване;
  • Осигуряване на мускулен баланс / динамична стабилност;
  • Контролиране на неправилната биомеханика и наличието на функционален стрес за ставата.

Фаза 2 – Междинна фаза
Цели:

  • Увеличаване на упражненията за сила;
  • Подобряване на мускулния баланс;
  • Подобряване на динамичната стабилност;
  • Контролиране/подобряване на мобилността и стречинга.

Фаза 2 – Фаза на увеличаване на тренировките
Цели:

  • Засилено увеличаване на упражненията за сила;
  • Подобряване на нервно-мускулния контрол;
  • Подобряване на силата и издръжливостта.

Фаза 2 – Фаза на връщане към функционална активност
Цели:

  • Връщане към тренировъчна програма за подобряване на активностите на рамото над главата като хвърляне, изтласкване, избутване и др.;
  • Връщане към режим на професионални активности; 
  • Продължаване с упражнения за подобряване на силата и мобилността.

Пациентът преминава от една фаза на програмата към следващата само, когато са изпълнени всички критерии. Следователно, времето, необходимо за прогресията на програмата ще варира между отделните индивиди, но винаги ще бъде обективно контролирано чрез изпълнение на специфичните критерии.

 

Докато пациентите напредват през по-късните фази на рехабилитационната програма, специалистът по рехабилитация трябва да определи кога може безопасно да започне прогресия на хвърлянето и в крайна сметка неограничените функционални активности в спорта.

 

Връщането на пациента към неограничени функционални активности като хвърляне, избутване, тласкане и т.н. в съответния спорт трябва да включва внимателно прогресиране на ключовите функционални елементи, необходими за качествено представяне на съответния спортист при мачове и състезания, които след това се тестват, измерват и се напредва по последователен, ориентиран към критериите начин.

 

Ключови функционални елементи

Някои от начините за оценка и тестване на ключовите функционални елементи , използвани за определяне на това, кога може да започне програма за хвърляне изтласкване, избутване и др. (професионалните активности) са както следва:

  • Достъчен времеви интервал, който да позволи адекватно възстановяване на тъканите след операция или травма;
  • Задоволителни резултати от клинично изследване (напр. Безболезнен обем на движение в раменна става);
  • Задоволителни функционални тестове (напр. 10 клека с един крак без загуба на баланс).

Библиография:

1. Conte S, Requa RK, Garrick JG. Disability days in major league baseball. Am J Sports Med. 2009;29:431-436.
2. Wilk KE, Meister K, Andrews JR. Current concepts in the rehabilitation of the overhead throwing athlete. Am J Sports Med. 2002;30(1):136-151