Хроничната болка може да не ни убие, но със сигурност продължителността и интензивността ѝ могат да преобърнат с главата надолу нормалните ни ежедневни дейсности.


Често първи избор на пациентите са различни медикаменти от групата на болкоуспокояващите, но те са само временно решение, което действа на симптомите, но не и на основната причина.


На първо място преди предприемането на лечение е необходимо да бъде изяснена причината. В някои случаи дискомфортът от изявените симптоми е в такава степен, че някои лекарства за облекчаване на състоянието временно са напълно необходими, макар и в някои случаи да съществува възможността от компрометиране на диагностиката.



Физиотерапията може да помогне при различни състояние и болкови синдроми от различно естество, но е важно да бъдат отбелязани и някои нейни особености. Един съществен пример е т. нар. терапевтична криза, която представлява временно влошаване на състоянието, но то не само отминава бързо, но води след себе си и облекчение на първоначалните симптоми.


При проявата на лечебната криза е необходимо да се намалят процедурите или по интензивност и продължителност или да се удължи периодът между почивките. Възможно е до 1-2 дни този неприятен моемнт да премине.


Ефектът от процедурите не се вижда на момента. Обичайно процедурите продължават 7–10 дни, но терапевтичният ефект се натрупва и настъпва до 2 седмици след това. Много от заболяванията, които се повлияват благоприятно от рехабилитацията, са хронични и за лечението им са необходими многократни курсове. В някои случаи, когато човек не види моменталния ефект, се отказва.


Методите, които използва физиотерапията са разнообразни, но за тяхното прилагане има и някои съществени противопоказания, които би следвало да се спазват, в противен случай крайният ефект може да бъде влошаване на състоянието.


Противопоказани за лечение са болни в изострен или остър стадий на заболяването. Освен това пациенти с често повтарящи се кръвоизливи, независимо от причината, с изключение на хемороидалните.


Фебрилни пациенти, съответно с подозрение или доказано инфекциозно или паразитно заболяване също се налага да не провеждат процедури до пълното им възстановяване.


При злокачествени новообразувания, подлежащи на оперативно или друго лечение или с метастази също не се препоръчват физиотерапевтични процедури.


Важно е да бъдат уточенени пациенти с цироза на черния дроб, както и болни с тежки прогресиращи форми на анемия и други кръвни заболявания, независимо от етиологията.


Болни с психични смущения, които излизат от състояние на самоконтрол, тежки психопатии и неврози, съпровождащи се с тежки депресии, както и трайни натрапливи състояния и припадъци също са противопоказани.


Болни от епилепсия и всички форми на наркомания и алкохолизъм не са показани за лечение с преформирани фактори.


Някои сърдечносъдови заболявания като аритмии, пароксизмална тахикардия, атриовентрикуларна блокада, болни в периода на декомпенсация ІІI-та и ІV-та степен, пациенти с коронарна недостатъчност и чести стенокардни пристъпи не трябва да бъдат подлагани на физиотерапия.


Други противопоказания са нефросклероза в етапа на бъбречна недостатъчност, бъбречно-каменна болест, показана за операция, както и някои гинекологични заболявания, които са противопоказни за балнео-и калолечение.