Колянната става се състои от бедрена кост (фемур, femur), голямопищялна кост (тибия, tibia) и капачка (патела, patella). Между бедрената кост и голямопищялната кост се намират две хрущялни пластини, наричани менискуси. Тяхната роля е да абсорбират натоварването между двете кости и предпазват ставния хрущял. Те също така подобряват стабилността в ставата чрез подобряване конгруентността между бедрената кост и голямопищялната кост.
 
Предната кръстна връзка (ACL - anterior cruciate ligament) е една от четирите важни връзки, лигаменти в колянната става. Тя свързва тибията и фемура. Основната функция на връзката е да осигурява стабилност като не допуска преместването напред (предната транслация) на тибията напред спрямо фемура, както и контрол на ротационните движения на тибията спрямо фемура.
 
Важно от анатомична и биомеханична гледна точка е наличието на рецептори в самата връзка, които дават обратна информация (фиидбек, feedback) на мозъка на човек за положението на структурите на колянната става. Съответно, когато тези рецептори се активират, се подава информация на главния мозък, който от своя страна активира мускули в областта за осигуряване на стабилност в колянната става. Кръвоснабдяването на лигаментите в човешкото тяло, сравнено с други тъкани е значително намалено, като по-добро е в зоната на залавните им места за костта, отколкото в средната им част. 
 
Механизмите на една травма са основно 2 вида. При единия се касае за появата на ножични (и/или ротационни) сили, които увреждат, скъсват колянната връзка. Например при тичане, когато рязко се намали скоростта на тичането и в същото време се промени рязко посоката на бягане или при директен удар, който да провокира подобни ножични сили, при спортове като футбол, ръгби и др. Вторият механизъм е силна контракция на бедрения мускул и недостатъчна едновременна контракция на мускулите сгъвачи в коляното в крайните обеми на разгъването (от 0 до 30 градуса) на колянната става. Например при приземяване от скок или при допълнителна сила приложена отпред на хиперекстензирано коляно – например удар.
 
Скъсването на предната кръстна връзка води до епизоди на изразена нестабилност в колянната става, особено при двигателни активности като скачане или бърза смяна на посока при ходене. Често повтарящи се епизоди на провокоация на нестабилност в коляното могат да доведат до увреда на менискусите и преждевременна дегенерация на ставния хрущял. Естествено, това не става за няколко дни.
 
Скъсването (руптура) на предна кръстна връзка невинаги означава операция. Много често пациенти с увредена предна кръстна връзка избират варианта на възстановителна рехабилитационна програма, включваща специализирани техники и упражнения, водещи до подобряване на проприорецепцията и стабилността в коляното.
 
Ако пациентът избере операция за реконструкция на скъсаната предна връзка, е препоръчително да бъде направена предоперативна рехабилитационна програма за намаляване на отока в областта на коляното, подобряване обема на движение в ставата и засилване на мускулатурата в областта на коляното.
 
Имайте предвид, че това в България не се прави и се подценява. Естествено, в периода след травмата до операцията се използват значително по-щадящи рехабилитационни програми, които включват кинезиотейпинг метод, индиректни и директни мускулни техники за засилване и релаксация на мускулите в областта на колянната става.
 
За реконструкцията на скъсаната предна кръстна връзка се използват присадки от пателарното сухожилие, от сухожилията на задната група мускули на бедрото или алографт (присадък от донор).
 
Възстановителната програма след операцията ще ви помогне да се върнете по-бързо към вашите обичайни ежедневни дейности. Следването на добре построена възстановителна програма ще ви помогне да се върнете бързо към спортни дейности.
 
Конструирането на рехабилитационна програма за въстановяване след операция по повод скъсване на предна кръстна връзка (ПКВ, ACL) зависи най-често от тежестта на травмата - придружаващи увреди в колянната става, възраст на пациента, физическо състояние и други индивидуални особености. Често при разкъсване на ПКВ има и увреда/разкъсване на вътрешен мениск, както и увреда/разкъсване на вътрешна колатерална връзка, което усложнява възстановяването.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Рехабилитационната програма се разделя на няколко етапа след операцията. Във всеки етап пациентът има строго поставени цели, които трябва да се постигнат. 
 
Основните цели са:
 
  • Намаляване отока и болката;
  • Подобряване активацията и силата на m. Quadriceps femoris. В протективната фаза след операцията контролира мускулната активност в крайнте обеми на разгъването на коляното;
  • Подобряване активацията и силата на задната група мускули на бедрото, което е един от акцентите в рехабилитационната програма;
  • Увеличаване на обема на движение в коленния комплекс - основно екстензия и флексия;
  • Възстановяване на нервно-мускулния контрол в колянната става;
  • Подобряване мускулната сила на целия долен крайник;
  • Възстановяване на правилната походка;
  • Възстановяване проприорецепцията, баланса и координацията.
 
Възстановяването започва веднага след операцията поетапно. Необходима е функционална оценка на физическото състояние на пациента като цяло и конкретно на оперирания долен крайник. Съставената кинезитерапевтична програма се контролира строго от кинезитерапевт като пациентът получава допълнителна програма с упражнения за изпълнение в домашна обстановка, а по-късно и фитнес.
 
В процеса на възстановяване се наблюдава за появата/наличието на подуване и оток в областта на колянната става или областите около нея. Задължително се установява възможния обем на движение в колянната става, като е необходимо да се спазват указанията на ортопеда-хирург по отношение на възможния обем на движение по време на възстановителния период.
 
Носенето на ортеза в началото след операцията е задължително, като възможниятобем в колянната става се регулира от ортезата.
 
Използват се различни видове упражнения и активности според фазата на възстановяване, функционално състояние на пациента. Упражненията могат да бъдат от отворена кинематична верига и от затворена кинематична верига, упражнения за подобряване на баланса, координацията и проприорецепцията, упражнения и ставно-мобилизационни техники за подобряване на обема на движение в колянната става, техники за стабилизиране на колянната става от концепцията PNF, както и приложение на кинезиотейпинг метод.
 
Индивидуалният подход е важно условие за успех при възстановяването на пациента.