Инсултът е тежък цереброваскуларен инцидент или остро нарушение на кръвообращението в главния мозък. Разделя се на два вида: исхемичен и хеморагичен. При исхемичния инсулт нормалния кръвоток се нарушава и намалява, което води до умиране на важни нервни клетки и нарушаване на важни функции на организма. При хеморагичния инсулт се получава кръвоизлив, което също води до умиране на важни нервни клетки. Целта на рехабилитацията след инсулт е максимално възстановяване на самостоятелността на пациента чрез подобряване на физическите, менталните и емоционалните му способности.
 
Кога и как да започнем кинезитерапия след инсулт? Каква е ролята на всеки един специалист в лечението и рехабилитацията на пациента?
 
Рехабилитация след инсулт трябва да започне максимално бързо още в болничното заведение, но при стабилни жизнени показатели. В развитите западноевропейски страни, а и вече в България се прилагат концепциите Бобат (Bobath) и/или ПНУ (Проприоцептивно нервномускулно улеснение, PNF), които са международно признати методики за лечение на пациенти с инсулт и други увреди на централната нервна система като множествена склероза. 
 
Името Бобат идва от имената на създателите му - съпрузите Карел и Берта Бобат. Карел Бобат е лекар, а Берта Бобат е физиотерапевт. Концепцията Бобат представлява на практика 24 часа лечение на пациента. В този 24-часов непрекъснат процес участват не само медицинските специалисти, но и роднините, и болногледачите. 
 
Например един от най-важните принципи на Бобат е подобряване контрола на позицията на тялото в пространството и подържането ѝ самостоятелно от страна на самия пациент. Ако след проведената кинезитерапевтична процедура, пациентът не се стреми да подържа коригираните пози на тялото с помощта на роднините или болногледачите през останалата част от деня, то лечението би било неефективно.
 
Процесът на възстановяване може да продължи месеци и години при някои пациенти. Но при правилен подход и спазване на принципите на концепцията Бобат, се използва максимално целият рехабилитационен потенциал на пациента.
 
Рехабилитационният екип е мултидисциплинарен и може да включва лекар -невролог, неврохирург, лекар - физикална и рехабилитационна медицина, кинезитерпевт или рехабилитатор, логопед, ерготерапевт. Всеки един от тях има своето място в лечението на пациента. Комуникацията и работата в екип е жизненоважна за пациента.
 
Неврологът, неврохирургът е специалистът, който първи преглежда, диагностицира и лекува пациенти със съмнения за инсулт. Неговата бърза намеса е жизненоважна за оцеляването на пациента при тежки случаи на инсулт. 
 
Кинезитерапевтът (физиотерапевт, рехабилитатор) е специалистът, който трябва да помогне на преживелия инсулт пациент да се възстанови оптимално. Това може да се получи чрез подобряване баланса между лява и дясна половини на човешкото тяло, подобряване на контрола върху положението на тялото в пространството, координацията на движенията на крайниците, коригиране на мускулния дисбаланс.
NEWS_MORE_BOX
 
 
В коригирането на мускулния дисбаланс влиза намаляване на болестно повишения мускулен тонус на определени мускули, улесняване на определени движения, засилване и стимулиране на определени мускулни групи, получаване на селективни движения. На по-късен етап или едновременно, съобразено с функционалното състояние на пациента, той се обучава да извършва определени активности, дейности от ежедневието.
 
При лечението на пациента се спазват принципите на моторен контрол и обучение, свързани с преобучението на нарушени двигателни механизми в следствие от инсулта.
 
Моторният контрол е обучение в определни пози и движения, контролирани от централната нервна система и гръбначномозъчните рефлекси. Моторният контрол организира активностите, дейностите, които пациентът може да извърши или вече е бил преобучен. Не забравяйте, че инсултът води до загуба на контрола върху много от ежедневните дейности като пиене на вода, ходене (Фиг. 1) и други жизненоважни дейности.
 
 
 
 
(Фиг. №1) Обучение в ходене с концепцията ПНУ (ПНМУ, PNF)
 
 
Пример за моторен контрол: Пациент след инсулт често има болки в раменната става при движение. След определен брой процедури раменната става вече не го боли, НО той не може да си повдигне ръката и да пие вода от чаша! Липсва умението и възможността да осъществи контролирана активност (цялостен процес) на увредената ръка, за да отпие вода от чашата.
 
Следвайки фазите на моторен контрол кинезитерапевтът ще може да обучи пациента, за да извърши движение първо с рамото, да стабилизира раменната става в определена позиция с/у гравитацията, да извърши движение с горния крайник на основата на стабилна раменна става и накрая да има умението да пие вода от чашата.
 
Посоката на повлияване и подобряване на движенията и стабилността в ставите започва от тези, които са най-близки до тялото и върви към по-отдалечените от тялото стави. Пример: Няма как да подобрим хватателната способност и фините движения на дланта, ако нямаме работеща и стабилна раменна става и съответно лакътна става.
 
Най-важните концепции за правилно лечение на пациенти след инсулт са Бобат (Bobath) и ПНУ (Проприоцептивно нервномускулно улеснение, ПНМУ,PNF ). В голяма част от западноевропейските страни като например Австрия и Германия има изискване за завършен курс или ниво от посочените концепции (извън академичното обучение на кинезитерапевтите или физиотерапевтите), за да може да се работи с пациенти след инсулт.