Една от често срещаните мускулно-скелетни дисфункции в областта на колянната става и бедрото е синдомът на илиотибиалния тракт (англ. IT band syndrome).

 

Илиотибиалният тракт е надлъжна стабилизираща фиброзна, съединителна тъкан, която започва от изпъкналостта на иличаната кост на таза (tuberculum iliacum) и е продължение на мускула обтегач на външната фасция (m. tensor fasciae latae), като завършва отстрани на коляното върху изпъкналата част на подбедрицата (tibia). Или казано по-ясно, илиотибиалният тракт е стабилизираща структура, която подпомага коляното при разгъване (екстензия) и частично при сгъване (флексия) на коляното. При сгънато коляно (около 30°) илиотибиалният тракт действа като ортеза, която стабилизира коляното от външната страна.


 

От практическа гледна точка илиотибиалният тракт функционира постоянно, за да стабилизира колянната става при ходене и спортове като бягане, колоездене, катерене, вдигане на тежести и др. 

 

Синдромът на илиотибиалния тракт е мултифакторен и представлява травма в областта на коляното, която често се свързва със спортове като бягане, колоездене, катерене и вдигане на тежести, особено при клековете. При бегачи илиотибиалният тракт има най-голямо натоварване при фазата на поемане на опората с ходилото и ранната опорна фаза.

 

Най-често пациентите усещат остра болка, повишена чувствителност до парене в областта на външната част на коляното. Може да се локализира и лек оток странично на коляното. В нередки случаи болката и повишената чувствителност се предава и нагоре по цялата дължина на илиотибиалния тракт, чак по тазобедрената става.

 

Синдромът не бива да се бърка с предадената болка от кръста и затова правилната функционална диагностика е от голямо значение за установяване на точната причина за болка отстрани на коляното и бедрото. Същите симптоми като синдрома могат да дадат и увреди на външния мениск на коляното, увреда на външна колатерална връзка и др.

 

При тестове за скъсяване на обтегача на страничната фасция се установява “улей” в страничната част на бедрото и скованост на тъканта.

 

Основните причини за синдрома на илиотибиалния тракт могат да бъдат както анатомични особености на човека, често повтарящи се сгъвания и разгъвания на коляното, така и постоянното неправилно натоварване на структурата. Синдромът често засяга и хора, които имат слаба седалищна мускулатура (особенно средния седалищен мускул, англ. m. gluteus medius), неправилна активация на седалищната мускулатура, както и други биомеханични дисфункции, започващи още от ходилото (проблеми със сводовете на ходилото), т.е. при хора, които не могат адекватно да стабилизират коленния комплекс при активности като ходене, тичане, катерене, клекове и др. Неправилната техника при различни спортове също може да бъде причина за засилване на симптомите и появата на синдрома на илиотибиалния тракт.

 

Какво е лечението?

На първо място лечението е неоперативно. Естествено лечението може да е локално (както се третира в повечето случаи), което винаги обаче може да неглижира основната причина за появата на синдрома на илиотибиалния тракт. На първо място е правилната функционална диагностика на проблема! Ако не отстраним компенсаторните модели на долния крайник често локалното лечение е с временен характер или е неуспешно.

 

Някои терапевти прилагат почивка в рамките от 1 до 2-3 седмици почивка от активни спортни дейности и в зависимост от степента на болка и увреда.

 

Със сигурност, в остра фаза особено при активни спортисти, трябва да се ограничат активностите, които провокират болката, но в никакъв случай това да не засяга значимо формата на спортиста по възможност.

 

Задължително трябва да се обърне внимание на проблемите в ходилото, ако има такива, както и на неправилно изпълнение на техники/ движения в определените спортове.

 

В острата фаза на проблема могат да се прилагат и преформирани физикални фактори като ултразвук, лазер (нискоинтензивен, високоенергиен). Като алтернатива е ударно-вълновата терапия (англ. RSWT), която ускорява възстановителния процес и инхибира ноцицепторите (рецепторите, предупреждаващи за бъдеща поява на сериозен проблем и болка).

 

В острия и подострия период, също така след преценка на терапевта, могат да бъдат използвани различни мускулно-енергийни техники, миофасциални техники, обработване на тригерни точки, различните видове игли, използване на фоум ролер самостоятелно от пациента и др. 

 

Регулярна стречинг програма, изготвена от специалист, е важна за намаляване вероятността за поява на симптоматиката и подобряване мобилността и функционалността на илиотибиалния тракт. 

 

Не на последно място засилването на мускулатурата в седалищната област е важна за предотвратяване на компенсаторни модели и претоварване, както и поява на синдрома на илиотибиалния тракт.