„Тенис лакът” или латерален епикондилит е често срещан проблем в нашата кинезитерапевтична практика. Най-често тези термини описват болки от външната страна на лакътя, както и болки по предмишницата в близост до лакътя. В нередки случаи болката се разпространява до китката и дланта. Терминът произлиза от играта на тенис, където има значително претоварване в областта на лакътя.

 

Каква е клиничната картина на тенис лакътя?


 

Пациентите се оплакват от болка, която се появява при активности като взимане на пълна чаша с кафе, при работа с мишка, работа на компютър и др. Често в покой няма болка, но при т.нар. “екстензорна активност” болката се появява отново. Екстензори или мускули разгъвачи са тези мускули на предмишницата, които повдигат дланта и пръстите. В острата фаза на проблема често се стига и до изпускане на предмети и слабост на захвата. Всъщност, причината за слабостта на захвата не е някаква неврологична увреда или разкъсване на мускулни влакна, а... болката.

 

Всъщност, механизмът, по който се получава болката зависи от много и различни фактори. Какви са те?
 
Всъщност латералният епикондилит може да бъде получен като следствие на травма, но най-често се свързва с феномена на претоварване или т.нар. overuse phenomenon. Други фактори за появата му са свързани с дегенерация на сухожилията и нарушаване на кръвоснабдяването локално на мускулите и сухожилията в областта. Честа причина за появата на тенис лакът са и честите повтарящи се движения например при продължителна работа с мишка пред компютър, но и при продължителни хватателни/ захващащи движения с ръцете. Тенис лакът може да се провокира от фиброзна тъкан от белег и/или контрактура на лакътната става, получена при травма.
 
Погледнато не толкова локално в лакътната става, болката в лакътя може да е причинена от компенсаторен механизъм при хора, на които се открива скованост или нарушена мобилност в  тялото (например ограничени ротации на тялото), скъсен широк гръбен мускул (m. latissimus dorsi), претоварен пронаторен мускул (m. pronator) и т.н. 

 

В нашата практика често при пациенти с тенис лакът откриваме проблеми в раменния пояс, свързани с недобрата стабилност на скапулоторакалната става (ставата образувана от лопатката и ребрата), което претоварва както раменната става, така и лакътната става.

 

NEWS_MORE_BOX


 
Често при функционално изследване на лакътната става се открива болка в зоната на залавните места на муслулите екстензори на длантта и пръстите. Чисто теоретично мислим за увреда на 6 различни мускула: m. extensor carpi radialis longus and brevis; m. extensor carpi ulnaris; m. extensor digitorum communis; m. extensor indicis proprius; m. extensor digiti minimi. Специфично изследване показва, кой/кои от тези мускули е/са отговорен/ни за проблема.
 
Според известния английски ортопед - хирург Д-р Джеймс Сириакс има 4 различни вида тенис-лакът.
 
Болките в областта на лакътя са трудни за повлияване, но има и най-различни методи за справяне с проблема, като например поставяне на инжекции с кортикостероиди, различни видове апаратни физиопроцедури и др. 

 

Един от най-познатите физиотерапевтични/кинезитерапевтични методи за справяне с проблема е манулната терапия по концепцията „Мълиган”. Техниките използвани при лечението са лесни за изпълнение и ефективни (Фиг.1). 

 


 
Фиг. 1 Техники от концепцията Mulligan с използване на терапевтичен колан

 

Защо да изберем точно тези техники?

 

При правилното им приложение, болките в лакътя изчезват. Второто предимство е, че могат да се изпълняват и в домашни условия от страна на пациента!

Друг ефективен метод е дълбоката транзверзална фрикция (DTM) по методиката на д-р Сириакс в комбинация с манипулацията на Mill (Фиг.2 и 3).

 

 

 

Фиг. 2 Подготовка за дълбока транзверзална фрикция на сухожилието на m.extensor carpi radialis brevis


 

 

 

 

 

Фиг. 3 Манипулация на Мил
 

 

При проучване направено в Бризбейн, Австралия¹, при което са участвали 198 пациента с клинично поставена диагноза „тенис лакът” от не по-малко от 6 седмици е направен изводът, че „комбинацията от специализирани мануални техники и специализирани упражнения” имат по-добър ефект в сравнение от „прилагането на кортикостероидни инжекции” или „липса на каквото и да е било лечение”.

 

Едно ново научно проучване от 2017 г.² показва, че дълбоката транзверзална фрикция е по-ефективна при тенис лакът от инжекция с кортизон (кортикостероид) в по-дългосрочен план след лечението (половин година след лечението). Двата подхода са еднакво ефективни в периода 6-12 седмици. 

Поставянето на апликации от кинезиотейпинг метод по подходящ начин също помага при острия стадии на проблема. В нашата практика комбинирането на мануална терапия по Mulligan, техники и манипулации от методиката на Сириакс, кинезиотейпинг и специализирани упражнения значително решават проблема в по-дългосрочен план.


Библиография:

1. Bisset L, Beller E, Jull G, Brooks P, Darnell R, Vicenzino B.,: Mobilisation with movement and exercise, corticosteroid injection, or wait and see for tennis elbow: randomised trial. BMJ. 2006 Nov 4;333(7575):939.
2. Yi R, Bratchenko WW, Tan V.,: Deep Friction Massage Versus Steroid Injection in the Treatment of Lateral Epicondylitis. Hand (N Y). 2017 Feb 1.