При белодробните заболявания дихателната гимнастика е незаменимо лечебно средство. Чрез нея се подобрява дълбочината на дишането, нормализира се неговият ритъм и това от своя страна води до подобряване на вентилацията на белите дробове. Подобрява се лимфното обращение и кръвотокът, което от своя страна спомага за по-бързото резорбиране на възпалителните огнища.


Хроничният бронхит води до общо изтощаване на организма и може да стане причина за развитието на други белодробни заболявания – като например хроничен емфизем.


При дихателната гимнастика се включват и крайниците, а не се набляга само и единствено на белите дробове. Най-често упражненията се изпълняват от изправен стоеж.



От разкрачен стоеж и ръцете вдигнати нагоре и леко встрани се прави бавно и дълбоко издишване, сваляйки ръцете надолу в стремеж да докоснем с тях пръстите на краката. При връщане в начална позиция – вдишваме. Правят се 6 до 8 повторения.


От изправена позиция и леко разкрачени крака правим клякане, като ръцете обхващат коленете, издишвайки. На връщане до начална позиция отново вдишваме. Дозировката на повторенията е сходна като при първото упражнение.


Друго подходящо упражнение е повдигане на единия крак, сгънат в коляното с помощта на ръцете, като тялото се навежда напред и издишваме. При връщане до начална позиция – съответно правим вдишване. Движенията се повтарят с другия крак, а общо повторенията и на двете страни се правят 10-12 пъти.


Ходейки в стаята или по възможност навън сред природата – парк, градинка или в планина, се правят последователни вдигания на ръцете и редуване на вдишване и издишване. На първата крачка ръцете се повдигат напред и вдишваме. На втората се снемат надолу и издишваме. На следваща крачка ръцете се вдигат нагоре и отново на четвъртата крачка – издишваме. Упражнението се прави в рамките на 1-2 минути.


От разкрачен стоеж, с ръце поствени на гръдния кош – на 1 се избутва гръдния кош с ръце и отвеждаме раменете назад, съпроводено с вдишване, а на 2 – притискане на ребрата с отвеждане раменете напред и издишване. Упражнението се прави 6-8 пъти.


Качването на стълби също може да се съчетава с дълбоко дишане. Така на две стъпала вдишваме, а след изкачване на още три стъпала – издишваме. Отново упражнението се прави в рамките на 1-2 минути.


Важно значение има следенето на дишането, тъй като механичното извършване на движенията с крайниците няма качествен ефект върху белите дробове, какъвто е с редуване на дълбоко вдишване и издишване.