Сърдечносъдовата рехабилитация е неразделна част от кардиологията, но поради подценяването ѝ през последните години – е достигнат момент, в който този тип профилактика не се препоръчва от специалистите и рядко пациенти успяват да се възползват от редицата ѝ предимства.


България е сред първите държави, които започват да развиват кардиорехабилитация непосредствено след стартирането ѝ в Европа, но към момента са единици центровете за физиотерапия, където тя се прилага на практика.


Сърдечната рехабилитация е разработена като процес на възстановяване на оптималните физически, физиологични и социални функции. Много резултати от последните 3 десетилетия потвърждават благоприятните ефекти на ранната мобилизация, а така също и вредните ефекти на постелния режим. Поради което още в първите дни след сърдечен инцидент пациентите се насочват към активно раздвижване.



Но тази начална кардиорехабилитация често се оказва и последната. При тези пациенти тя трябва да продължи и в домашни условия, за да се поддържа започнатия възстановителен процес, а освен това в хроничната фаза на заболяването препоръките са за 2 пъти годишно провеждане на курсове сърдечна рехабилитация.


Напредъкът в терапията на сърдечносъдовите болести и данните в подкрепа на вторичната превенция разшириха спектъра на пациентите, които биха имали полза от сърдечна рехабилитация – не само пациентите след преживян миокарден инфаркт (с/без ST-елевация), но и пациенти след трансплантация, след извършена перкутанна интервенция (имплантиране на стент, ангиопластика), пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, с пейсмейкъри и други.


В тази насока трябва да бъдат отбелязани резултатите от проучвания на физическата активност, които показаха, че сърдечносъдовата смъртност (фатален реинфаркт или внезапна сърдечна смърт) са понижени с 20–25% при пациентите, на които е проведена рехабилитация.


Към днешна дата се приема теорията (потвърдена и на практика), че постелният режим е свързан не само с редукция на функционалния капацитет, но и с нежелани промени в хемодинамичния профил (нестабилно кръвно налягане), промяна на размера и функцията на засегнатия миокард, ортостатичен интолеранс и повишен риск от тромбообразуване.


Хемодинамичните промени на тренировката включват понижение на сърдечната честота в покой и съответното субмаксимално работно натоварване. За пациентите с коронарна болест на сърцето този ефект е благоприятен, тъй като води до понижение на кислородните нужди на миокарда по време на ежедневните активности.


Провеждането на физически тест преди изписването от болницата осигурява най-полезна информация – изясняване на отговора към натоварване, разработване на целесъобразна физическа програма, изясняване на необходимостта от медикаменти или интервенции.


Разработени са много подходи за амбулаторна рехабилитация. Тази фаза обикновено започва 1–2 седмици след изписване от болницата и може да продължи от 1 до 4 месеца. Най-често пациентите трябва да изпълняват физически упражнения три пъти седмично. Честотата на физическите упражнения често зависи от индивидуалните особености на пациента, функционалните му възможности, реимбурсирането, близостта му до клиниката или болницата и личния ангажимент.


Рандомизирани проучвания показаха, че пациентите могат да се върнат на работа бързо и без риск по време на рехабилитацията и че рехабилитационната програма подпомага този процес.


В заключение трябва да се отбележат данните, че сърдечносъдовите болести са водеща причина за ограничение на активността и инвалидност. Коронарната болест на сърцето е отговорна за 20% от случаите на инвалидност. Тук е и мястото на кардиорехабилитацията в профилактиката на инвалидността и осигуряване на по-добро социализиране на пациентите след прекаран сърдечен инцидент.