В човешкото тяло има над 600 мускула, всеки от които важен за извършването на дадено движение. Една група мускули отговарят за движението на крайниците, друга за функционирането на вътрешните органи и съдове и трета – за сърдечната дейност.

 

Всеки мускул е изграден от еластични материали и мускулни клетки, наречени мускулни влакна. Във всяко едно влакно се намират голямо количество по-малки фибрили, които отговарят за съкращението на мускула. А това съкращение се предизвиква вследствие на получаване на импулс от даден нерв.


 

Скелетните мускули или напречнонабраздени мускули са тези, които отговарят за движението на крайниците, т.е. и на тялото в пространството и оформят неговата фигура.

 

Тези мускули се свързват с костите посредством сухожилия. Тези много здрави части от мускула обикновено лежат върху дадена става, като по този начин подсигуряват и нейната здравина.

 

Освен движението на крайниците, тези мускули отговарят и за изражението на лицето, говора, движението на езика и др. При функцията си те водят и до отделяне на топлина, като по този начин взимат роля и в терморегулацията на тялото.

 

Вторият вид са гладките мускули, които влизат в изграждането на вътрешните органи и съдовете. Тези мускули, за разлика от скелетните, се съкращават неволево, т.е. без човекът да знае, че те се съкращават и без да може да ги контролира.

 

Перисталтиката на червата, промяната в широчината на съдовете, зеничния рефлекс и безброй други функции се осъществяват от тези мускули.

 

Третият вид е сърдечната мускулатура, която прилича по някои характеристики на скелетната, но също се съкращава неволево. Тя отговаря за извършването на сърдечната дейност – изпомпването на кръвта към периферията на тялото и пълненето на сърцето при отпускане.

 

С помощта на упражнения могат да бъдат тренирани мускулите, като това подобрява цялостно състоянието на организма, здравината на костите, баланса, силата и издръжливостта.

 

Има много различни видове тренировки, но упражненията се делят основно на два вида – аеробни и анаеробни.

 

Аеробните упражнения обикновено са по-продължителни и не изискват пълната сила на съкращение на мускулите, които ангажират. Маратоните са отличен пример за такива упражнения.

 

Те разчитат основно на аеробните цикли в организма, т.е. и на наличието на кислород. При тях се ангажират основно бавно съкращаващи се, по-богати на миоглобин мускулни влакна.

 

Анаеробните упражнения от друга страна са по краткотрайни, изискват изключително много сила (почти максималната) и целят подобряване на силата и скоростта, но не и на издръжливостта.

 

Примери са силовите упражнения, спринтирането, както и скачането на въже.

 

При тях се използва по-малко кислород от тялото и се натрупва повече млечна киселина.

 

Освен упражненията е важно и храненето, което със сигурност е известно на почти всички. Приемът на въглехидрати, мазнини и протеини е от огромно значение за развитието на мускулите.

 

Според някои учени, около/поне 35% от калориите за деня трябва да идват от белтъчини, особено при хората целящи увеличаване на мускулната маса.