Често виждаме в нашата ежедневна практика пациенти с остра болка в кръста, които са изкривени от болка. На-често това изкривяване на тялото е напред или настрани. Какво всъщност показва това изкривяване на пациента?

 

Какво имам предвид това изкривяване, с уговорката, че няма да бъдат засегнати проблеми със структурни или функционални изкривяванията на гръбначния стълб – сколиозите.


 

Визуално изкривяването може да бъде основно два вида - изкривяване напред (флексионна девиация, Фиг. 1) или изкривяване настрани (странична девиация, Фиг. 2)

 

 

 

Фиг.1

 

 

 

 

Фиг. 2


На практика най-честата причина за изкривяването напред е силната болка и наличието на по-голяма дискова протрузия (херния) в централната част на гръбначния стълб (медианна протрузия). Най-общо казано, за да имаме изкривяване настрани или напред , това значи, че протрузията е по-голяма от тази при пациенти с болки в кръста, но без тази девиация. Чисто терапевтично това означава, че най-вероятно ще се наложи да бъдат приложени повече терапевтични процедури за редуциране на дисковата протрузия и намаляване на възпалителния процес.

 

Голямо странично изкривяване много по-често се дължи на протрузия на ниво L4 -L5, отколкото на протрузия на L5-S1 ниво на лумбалния дял на гръбнака (кръста). Поради формата на прешлените и наличието на стабилизиращите лигаменти в кръста, L4-дискът има по-голяма странична подвижност от този на L5.


От чисто диагностична гледна точка са познати шест вида странични изкривявания (латерални девиации), които се установяват при клинично функционално изследване:
      

  •  Настрани от болезнената зона на кръста;
  •  В посока на болезнената страна на кръста. Това е малко по-чест случай в сравнение с предишния;
  •  Редуващо се изкривяване;
  •  Изкривяване в стоеж, изчезващо при пълно навеждане надолу до земята на пациента;
  •  Изкривяване при пълно навеждане на пациент, без да има в нормален стоеж;
  •  Моментно изкривяване (“болезнена дъга”). Пациентът няма изкривяване в стоеж, ако обаче се наведе надолу някъде в средата той получава моментно странично изкривяване, а в края на навеждането няма повече изкривяване. От всички видове девиации това е най-благоприятната от гледна точка на шансовете за редуциране чрез манипулация или тракция.

 

Каква може да бъде консервативната терапия при наличие на странично изкривяване на тялото при болка в кръста?

В нашата практика има няколко терапевтични мобилизационни и манипулационни техники. Две от тях са манипулациите “Leg over” и “Dallison”, използвани често в мануалната терапия. 

 

“Leg over” манипулация по Cyriax

Видео по темата

 

 

 

 

Кратко описание на техниката: 

Начална позиция: Пациентът трябва да се позиционира правилно в тилен лег. Терапевтът е първоначално откъм болезнена страна.

Изпълнение: нека предположим, че дясната страна е болезнената. Терапевтът хваща дясното коляно с двете си ръце, сгъва тазобедрената става до около 90° и подържайки тракция поставя коляното на пациента доста под ръба на кушетката (лявата ръка на пациента е поставена в/у корема му). Манипулационният импулс е внезапен натиск надолу с ръката в/у коляното.

 

“Dallison” манипулация по Cyriax

Тази техника е leg over манипулация с добавен страничен наклон. Използва се при пациенти с болка и девиация. Логиката зад това е следната. Пациент с девиация наляво (Фиг.2) спонтанно “отваря” дясната страна на гръбнания стълб, защото се чувства по-добре по този начин. Така че, терапевтът прави същото: той също отваря дясната страна, в смисъл на страничен наклон наляво. Не е важно дали болката е вляво или вдясно; това което има значение е коя страна пациентът “отваря” спонтанно гръбначния стълб. Начална позиция е същата, както при “leg over”: пациентът трябва да се позиционира правилно в тилен лег.

 

Представените техники се изпълняват само от квалифицирани специалисти, след като е направено предварително клинично функционално изследване и пациентът е подходящ за тази процедура.