Спортно-медицинският подбор налага съобразяване на структурните характеристики на жените с особеностите на различните дисциплини и насочване към адекватни на телосложението им спортове.


Жените и висококласният спорт - проблем, който има вековна история и продължава да бъде предизвикателство към лекари и треньори. Това е причината за обособяване на самостоятелно направление в спортните структури, свързани с провеждане на специализирани научни наблюдения, създаване на диференцирани тренировъчни методики, профилактични мерки, рационално хранене, диагностика, лечение и други. Всичко това е част от т. нар. спорт при жените, област със своята специфична проблематика.


В исторически план убеждението, че състезателните усилия биха увредили здравето и детеродната функция на жените е причина за забрана на участието им в първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г. През следващите провеждания са допускани отделни спортистки, чийто брой през 1932 г. е около 4% от участващите в олимпиадата, а през 1968 те са 14% - предимно в дисциплините лека атлетика, плуване и гимнастика. Към днешна дата единични са спортовете, които не се практикуват от жените.



Жените са с относително по-дълъг труп спрямо ръста (30-31%), което обяснява от биомеханична гледна точка по-ниските им постижения в беговите дисциплини и скокове в леката атлетика, както и превъртанията в гимнастиката.


Заслужава да се отбележат съществуващи необосновани възгледи в миналото, че спортът води до стеснение на таза при млади момичета, което ще затрудни детеродната функция.


Анализът на проучвания от български автори показва, че в повечето спортове абсолютните и относителните стойности на биакромиалния (раменния) и тазовите диаметри не показват съществени различия между спортуващи и неспортуващи жени.


Тазовите диаметри са най-малки при гимнастички и най-големи при сумистки, което е свързано със селекцията в посочените спортове, а не е под влиянието на самия спорт.


Повишената подвижност в гръбначния стълб е една от причините за лумбална лордоза при гимнастички.


Видът на различните дисциплини, със своите биомеханични особености, оказва влияние върху разпределението на подкожната мастна тъкан по тялото. Тя е по-силно изразена на местата с най-малко участие в спортното усилие.


Мускулната маса при женския пол представлява 30-35% от общата телесна маса за разлика от мъжкия, при който тя достига 40-45%. По-слабо е развита мускулатурата на горните крайници, раменете, гръбнака и корема. По тази причина постиженията на жените в хвърлянията в леката атлетика са значително по-ниски.


Системните тренировъчни натоварвания въздействат върху развитието на мускулната маса, така че в ред спортове разликата между състезателките и неспортуващите мъже е твърде малка - например при джудистките процентите на мускулната маса са 43,1%, при волейболистките - 43,2%.


Допълнителните проблеми, които трябва да се имат предвид при състезателките, се отнасят до техните ежемесечни физиологични промени, свързани с менструалния цикъл. Периодичното му настъпване е свързано със сложни динамични взаимоотношения между половата система и целия организъм. Това е така поради нервно-ендокринната регулация, осъществяваща се между нервната система, хипоталамуса, хипофизата и яйчници.


Почти всички автори от различни страни установяват по-късна възраст на менархе при спортуващи момичета, отколкото при неспортуващите им връстнички. Първи цикъл се регистрира средно на 15,6 години при световния гимнастически елит.


Наблюдават се първична аменорея в 22% при представителки на художествена гимнастика, спортна гимнастика и скокове във вода. Честа причина е ниското телесно тегло и слабото развитие на мастна маса.


За забавения пубертет допринасят ранните големи физически натоварвания, състезателният психологически стрес, непълноценното хранене и други. Едни от тревожните последствия на аменореята са редукцията на костната плътност, което има отношение и към склонността към фрактури.