Препоръките за спортна активност за хората, страдащи от сърдечни заболявания, доскоро бяха много ограничаващи. В края на 2015 г. Американското кардиологично дружество публикува документ за постигнат консенсус, според който се разширяват критериите за пациентите, които искат да спортуват. Независимо от това, все още всеки случай е индивидуален и няма генерализирани препоръки.


Тук ще представим някои общи положения, които могат да бъдат използвани от пациентите, разбира се, с уговорката, че трябва да се държи сметка за личните особености и да се дава предпочитание на умерения и нисък интензитет. За сметка на това пълното ограничение от физическа активност не е препоръчително.

Артериална хипертония


Тя е от сърдечносъдовите заболявания, които реагират благоприятно на умерената физическа активност. Ако при атлет се открие наличие на хипертонична болест, е редно да се изключи и причината за нея в употребата на медикаменти (нестероидни противовъзпалителни или допинг). Няма ограничения за физическата активност при артериалната хипертония. Когато става въпрос за втори или трети стадий, или за засягането на ключови органи (например бъбрек), спортната активност трябва да подлежи на някакво ограничение  – поне докато хипертонията не бъде овладяна. Трябва да се отбележи, че диуретиците и бета блокерите имат негативен ефект върху представянето и трябва да се избягват при спортистите.

Коронарна болест

Регулярната физическа активност е благоприятна за пациентите с коронарна атеросклероза. Независимо от това, при тях рискът от инфаркт на миокарда е повишен, особено при високо интензивно физическо натоварване. Съответно тези пациенти трябва да се придържат към умерената интензивност. Все пак няма противопоказания за физическа активност при фракция на изтласкване над 50 % и липса на исхемия при стрес тест за натоварване. Ако тези условия не са издържани, пациентите с коронарна болест трябва да се ограничават и физическата им активност трябва да се състои от спортове със слаба статична и динамична компонента. Такива спортове са билярд, боулинг, крикет, голф и спортна стрелба.

Наследствени кардиопатии

Кардиомиопатиите и болестите на провеждането са сред най-честите причини за инфаркт на миокарда при атлети. Основната част от спортните активности са противопоказни при кардиомиопатии. Хората, които са носители на генетични мутации, без те да бъдат проявени, могат да практикуват всички видове спорт, стига да спазват някои ограничения – например да не приемат медикаменти, които да удължавата QT интервала и да приемат достатъчно течности.

Аритмии

При атлетите вероятността от предсърдно мъждене вероятно е по-голяма отколкото при общата популация. Предполагаемите причини за това са повишения вагален тонус, промяната в структурата на сърдечния мускул от повишеното натоварване и фиброзата. Предсърдното мъждене повишава риска от тромбообразуване, поради което на много пациенти се препоръчват антикоагуланти; ако случаят е такъв, трябва да се избягват спортове, свързани с висока травматичност поради повишен риск от кървене при такава терапия.


Противно на тревогите, които причиняват, камерните екстрасистоли в основната си част са доброкачествени. При отсъствие на структурна аномалия на сърцето камерните екстрасистоли, регистрирани при покой и изчезващи при усилие, могат да се считат за доброкачествени и обекновено не ограничават участието в състезателни спортове. В случай, че при холтер изследване се установят повече от 2000 екстрасистоли за 24 часа или ако те са повече от 10 % от сърдечните удари се налага по-задълбочено кардиологично проследяване.


Пейсмейкърните устройства сами по себе си не са противопоказание за спортна активност. При всички положения трябва да се избягват тези спортове, при които може да се увреди устройството при травма. Има пейсмейкъри, при които е зададен постоянен ритъм, както и такива, които се включват при нисък ритъм и повишени изисквания. Всеки един пациент трябва да се консултира с кардиолога си.

Клапни пороци

При тези пациенти решението за спортна активност трябва да бъде основано върху анализа на лекаря от резултатите от ехокардиографията и ЕКГ. Обикновено стенозите /митрална или аортна/ налагат повече ограничение на физическата активонсто отколкото инсуфициенциите. Пациентите с поставени механични клапи подлежат на антикоагулантна терапия, поради което всякакъв спорт с висок риск от травматизъм трябва да се избягва – във връзка от повишения риск от кървене.

Възпалителни състояния

Острият миокардит е честа причина за инфаркт при атлетите. Причината е вирусна и най-често сърдечното засягане в началото е безсимптомно. Ето защо всяка високо интензивна физическа активност е противопоказна, ако човек има настинка по време на протичането ѝ и една седмица след това. Ако е прекаран остър миокардит, рискът от аритмия продължава да е висок и е необходима пауза поне 3 до 6 месеца преди връщането към спорта, като то трябва да се предшества от кардиологична оценка.


Острият перикардит е противопоказен за спортна активност, като се препоръчва пауза от поне 3 месеца след отшумяване на симптомите и нормализиране на лабораторните показатели.