Подборът на подходящата физическа активност при наличието на диабет, зависи както от неговия тип, така и от придружаващите заболявания и реализираните усложнения, като диабетна полиневропатия и ретинопатия.

 

Обичайно хората със захарен диабет тип 2 са с наднормено тегло или затлъстяване. За този тип диабет е характерна инсулиновата резистентност, която се влошава от натрупването на мастна тъкан в областта на корема и около вътрешните органи.


 

На практика клетките стават нечувствителни към инсулина и не могат да усвоят адекватно глюкозата, която е тяхно основно гориво. От панкреаса започват да се отделят по-големи количества инсулин, които да преодолеят тази резистентност и да поддържат кръвната захар в норма. В един момент панкреасът не може да отговори на покачващите се инсулинови нужди и настъпва захарен диабет.

 

Препоръчват се промени в начина на живот при всеки хората с инсулинова резистентност, предиабет и диабет, които да включват освен нискокалоричен хранителен режим, но и минимум 150 минути физическа активност на седмица. Целта е да се намали теглото с 5-7% от изходното.

 

На пациентите със захарен диабет тип 2 се препоръчва ежедневно физическо натоварване или да няма повече от 2 дни без спорт, с което да се подобри инсулиновото действие. Най-добре е да се съчетават аеробни тренировки с анаеробни упражнения със съпротивление – тежести, ластици, фитнес уреди.

 

Аеробните занимания увеличават усвояването на глюкозата от мускулите до 5 пъти, като то се задържа така от 24 до 48 часа в зависимост от продължителността и тежестта на тренировката.

 

За съжаление, при хората със захарен диабет тип 2 често има съчетание на няколко придружаващи заболявания, като артериална хипертония, дислипидемия, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето. Понякога усложненията на диабета са налице още при поставянето на диагнозата.

 

Сърдечните заболявания се повлияват много благоприятно, както от аеробни, така и анаеробни упражнения. Спортът спомага и за контрола на артериалното налягане. Въпреки това, преди да се предприемат високо-интензивни тренировъчни програми, е необходимо да се проведе консултация с кардиолог, при наличие на симптоми или съмнение за сърдечен проблем.

 

При наличие на сърдечна недостатъчност трябва да се избягват активности с прекомерно ускоряване на сърдечната честота. По-добре е да се заложи на ниско- или умерено интензивни занимания.

 

Периферната невропатия, особено при намален усет за болка, крие риск от образуване на рани и язви по стъпалата с инфектиране и ампутации. Затова трябва винаги да се използват удобни обувки и краката да се проверяват всеки ден за новопоявили се наранявания и мазоли.

 

Препоръчителните спортове в тези случаи са плуване, колоездене, гребане, упражнения за ръце. Трябва да се избягва джогинг, продължително ходене, бягане на пътека.

 

При наличие на умерено – към тежка ретинопатия трябва да се избягват спортове с повишаване на артериалното налягане и напъване (вдигане на тежести), както и контактни спортове, като бокс. Това е предпазна мярка, за да се предотврати рискът от кървене или отлепване на ретината. В такива случаи се препоръчва плуване, велотренажор, ходене, ниско-интензивни аеробни тренировки.

 

Възрастните хора с диабет могат да извлекат голяма полза от физически упражнения за баланс и гъвкавост. Препоръчват се йога и тай чи поне 2-3 пъти седмично, за да се подобри мускулната сила и балансът.

 

Дори и при липсата на активно спортно занимание, е необходимо да се намали седящото време на работа, пред компютъра или телевизора, особено при пациентите със захарен диабет тип 2.

 

При продължително седене се препоръчва на всеки 30 минути лека физическа активност (3 минутна разходка, няколко клякания или прост комплекс от упражнения), подобрява значително контрола на кръвната захар.

 

В обобщение, всеки тип физическа активност при захарен диабет тип 2 е важен за понижаване на телесното тегло, кръвната захар, за по-добър контрол на артериалното налягане и за превенция на сърдечно-съдовите усложнения. Допълнително, спортът спомага за подобряване на общото самочувствие и емоционалното здраве.