Хората със захарен диабет тип 1 обичайно са млади и енергични. Това, че имат заболяване, не означава, че трябва да се отказват от спорта. Напротив, той е изключително ползотворен, но изисква спазването на някои предпазни мерки.

 

Захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което организмът атакува клетките на панкреаса като чужди и ги разрушава. Това води до абсолютен недостиг на инсулин и съответно покачване на кръвната захар.


 

Обичайно настъпва остро и непредвидено, и засяга деца и млади хора в активна възраст. С изявата на симптомите е необходимо да се започне лечение с инсулин, като се налага значителна промяна в досегашния начин на хранене и физическа активност.

 

Хормонът инсулин действа върху мускулите и вътрешните органи, като им помага да усвояват глюкозата приета с храната. Когато той липсва, кръвната захар се покачва, защото не може да навлезе в клетките. Тъй като глюкозата е основният източник на енергия, започва разграждане на мазнини и протеини, и образуване на кетони, които да я заместят.

 

Натрупването на кетони в кръвта при липсата на инсулин при постоянно покачващото се ниво на глюкоза, води до състояние, наречено кетоацидоза, което налага спешно лечение. Когато се внесе инсулин отвън под формата на инжекция, той замества собствената липсваща секреция и доставя така необходимата енергия.

 

Физическата активност винаги оказва влияние върху нивата на кръвната захар, като при захарен диабет тип 1 ефектът е много различен. Аеробните упражнения след нахранване и поставен инсулин, водят до понижаване на кръвната захар. Ако са по-продължителни, може да се достигне и до ниска глюкоза (хипогликемия).

 

При физическата активност мускулите изискват повече енергия. Кръвотокът в тях се повишава и притокът на глюкоза се пренасочва към тях. Предварително поставеният инсулин води до бързото й усвояване от мускула и съответно нейното спадане в серума.

 

Когато спортът се практикува на гладно и без поставена инжекция инсулин, нивата на кръвната захар спадат в много по-малка степен или дори се покачват, в зависимост от интензитета му. В тези случаи липсата на инсулин не позволява глюкозата да навлезе в клетките, а мускулите разчитат на собствените си запази от енергия.

 

Поради разнообразния отговор към физическа активност, няма унифицирани правила за храненето и дозирането на инсулин преди нея. Целта е да се намери правилният баланс между трите, за да се избегне много ниска или много висока кръвна захар.

 

За да се предотврати хипогликемия при продължителни, предимно аеробни занимания (> 30 минути), обичайно е необходимо да се приеме допълнително въглехидрат или да се намали дозата на инсулина.

 

Всеки път преди спорт е необходимо да се проследят нивата на кръвната захар. Най-оптимално е глюкозата да бъде в границите между 5,0 и 13,9 ммол/л. Какво трябва да е поведението спрямо конкретната стойност?


•    При глюкозата <5,0 ммол/л, се приемат допълнително 15-30 грама въглехидрат преди старта. Ако упражненията са по-високо интензивни и продължителни, е необходим допълнителен прием на всеки час.


•    От 5,0 до 8,3 ммол/л – започнете прием на въглехидрат след началото на физическата активност, средно 0,5-1,0 грама/килограм тегло на час.


•    От 8,3 до 13,9 ммол/л – започнете упражненията и отложете приема на въглехидрат до спадане на глюкозата под 8,3 ммол/л.


•    От 13,9 до 19,4 ммол/л – тествайте се за кетони в урината или серума; ако има налични повишени нива (≥ 2+ или > 1,5 ммол/л), не предприемайте физическа дейност. В останалите случаи, може да започнете лека до умерена активност, като по-интензивни спортове трябва да се отложат до спадане на глюкозата под 13,9 ммол/л, защото има риск от задълбочаване на хипергликемията.


•    При нива над 19,4 ммол/л – тествайте за кетони и избягвайте високо-интензивни активности. Налага се корекция на инсулиновата доза.
 
Високо-интензивните спортове, като спринт, кратки интензивни аеробни упражнения (HIIT), вдигане на тежести, покачват кръвната захар и могат да задълбочат хипергликемията, ако е била налична преди това.

 

От друга страна съчетаването на аеробни и силови упражнения значително стабилизира контрола на глюкозата. За да се избегне хипогликемия, се препоръчва кратко интензивно натоварване (10 секунди) или вдигане на тежести в началото на тренировката, последвани от умерено-интензивни аеробни упражнения.

 

Рискът от хипогликемия обичайно се задържа около 6-15 часа след тренировка, но понякога може да остане повишен и до 48 часа. За да се избегне нощна хипогликемия, може да се наложи намаляване дозата на базалния инсулин с 20%.

 

Спортът и захарен диабет тип 1 не са две изключващи се неща. Нужен е само баланс между храненето, дозировката на инсулина и нивата на физическо натоварване.