Вдъхновени сте да се ангажирате с мисията за физическо усъвършенстване чрез спорт? Мотивациите, които ни движат към тази цел са многобройни: за някои фокусът е върху физическите предимства, за други - желанието за по-добро здраве, за трети - удоволствието, което спортът носи.

 

Човек преминава през няколко основни предизвикателства, които, ако не внимава, могат да провалят дългосрочния му план. Ето затова е много важно тези моменти да се знаят още в началото и да се идентифицират при възникването им. 


Първият и най-тежък етап при един трениращ е самото начало. Именно моментът, в който имаме най-много мотивация, може да се окаже най-пагубен. Чувството, което се изпитва при влизане в залата за първи път, е доста силно. Дори и да е приятно мястото и атмосферата, и хората там да са приятелски настроени, самото наличие на добре изглеждащи и подготвени трениращи, създава отчаяната мисъл: “Аз защо не изглеждам така? И въобще някога ще придобия ли такава форма?”. Допълнително се обременяваме с натрапливото усещане, че „гледат точно мен“, „подиграват ли ми се“ и „аз съм смешката на фитнеса“…


Тези мисли са характерни почти за всеки пристъпил фитнес залата за първи път, но точно тогава човек трябва да си дадем сметка, че всеки е започнал от някъде и дори постигналите силна фигура са започнали изглеждайки по друг начин. 

В ден първи мнозина се опитват да проумеят какво е това фитнес. Един е започнал да тренира, защото е бил пълен, друг – слаб, трети е бил твърде млад, четвърти – възрастен. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си в този момент е да се абстрахираш от мислите, че другите те гледат. И да насочиш вниманието си върху основното - ти си в залата, защото искаш да се развиеш физически и не бива да се отказваш от целта си. 

 

Още един сценарий съществува в началото: когато забележиш, че “не можеш нищо”. От социалните мрежи имаме доста изкривени представи за това какво един човек може или не може. Нагласата, че без никаква спортна подготовка можеш да вдигнеш 100 килограма от лежанка, не е за здравомислещи. Всъщност, нереалистичните представи могат да дадат много добри идеи, ако се трансформират в лични цели и мотивират. 

 

Не очаквай, че ще можеш да правиш всичко - то и не трябва! - в началото е напълно нормално да учиш. Първоначално трябва да се запознаеш с базовите неща. Например да разбереш как работят машините във фитнеса, какво можеш да правиш с дъмбели, с щанги, да научиш базовите упражнения и така стъпка по стъпка да си набавиш необходимите познанията за правилния начин да изграждаш сила.


Вторият тежък период е, когато въпреки усилията си, не виждаш резултати. В началото тренировките с тежести променят тялото и допринасят за нарастването на мускулна маса с около 6,1 кг при мъжете и 3,9 кг при жените (тези цифри могат да варират в зависимост от програмата, начина на хранене и други индивидуални особености). След преминаването на този етап обаче, настъпва период на много бавен прогрес. Тогава някои прибягват до рекомпозиция, но това не е толкова ефективен метод, чрез него успех се постигна бавно. Обобщено, рекомпозицията е метод, при който се въвежда лек калориен дефицит, висока на протеини диета и тренировки с тежести с цел редуциране на подкожните мазнини и същевременно изграждане на мускули. Периодът, в който се получава адаптиране на тялото към физическото натоварване и забавяне на по-нататъшното развитие, е доста стресиращ и демотивиращ.

 

Тогава всеки трябва да има едно на ум – да не се отказва! И да си даде сметка, че до този момент е постигнал много: започнал е да спортува, изградил е нов график за ангажиментите си и тренира редовно, вече е оформил привлекателно тяло, намалил е подкожните мазнини, чувства се здрав и физически силен и най-важното, овладял е правилните техники на изпълнение и спецификите на упражненията. Единственото, което е необходимо да прояви в този момент, е   упоритост да продължи, въпреки по-бавните промени. Със сигурност качеството, което човек постига с по-дългосрочното спортуване, е много по-удовлетворяващо и постоянството се отплаща. 


Психологическата подготовка в спорта е много важна, въпреки че не се възприема като част от физическото здраве и активност. На пръв поглед са двете противоположности, но без едното, другото не може, откъдето и идва красотата на човешкия ум. Физическото здраве е много зависещо от психо-емоционалното състояние. Факт е, че стресът и липсата на сън влияят на качеството на тренировките. Ако човек не е достатъчно мотивиран или си мисли, че няма да постигне нещо особено с тренировките, това също може да попречи на качеството му на живот и физическото му здраве. Спортът учи на дисциплина, включително на „ментална сила“ и вяра в себе си, изгражда воля. Обръщайте внимание на физическото и психично си здраве, в баланса на тези две величини се крие тайната на успеха и истинското усещане за щастие.

 

Референции:

“Schoenfeld, B.J., Ogborn, D. & Krieger, J.W. (2017). Dose-response relationship between weekly resistance training volume and increases in muscle mass: A systematic review and meta-analysis”

“Rodriguez, N.R., Di Marco, N.M., Langley, S. (2022). Comparative effects of caloric restriction in novice versus experienced resistance trained adults: a randomized trial. International Journal of Sports Medicine”