Болестта на Паркинсон е едно от най-често срещаните невродегенеративни заболявания, след болестта на Алцхаймер. Заболяването е прогресиращо и включва постепенно започващи симптоми.

 

Глобално са засегнати над 10 милиона души, обикновено на възраст над 60 години, но проявата е възможна и при по-млади хора - 1 на 10 от тях е под 50 години.


 

Заради големия брой на случаите и тежестта на болестта на Паркинсон, непрекъснато се изследват методи, които биха могли да облекчат симптомите на пациентите.

 

Според ново проучване, направено от японски учени на Университета в Киото упражненията два пъти седмично могат да забавят прогресията на болестта. То е публикувано в Neurology.

 

Точната причина за заболяването е неизвестна. Според редица експерти болестта на Паркинсон се поражда в резултат на генетична предразположеност и някои фактори на околната среда.

 

Проведени изследвания за характеристиките на заболяването установяват, че симптомите възникват заради смъртта на клетки, които генерират допамин, в substantia nigra - част от мозъка, отговорна за движението, възнаграждението и пристрастяването.

 

Понастоящем медикаментът Levodopa се използва като средство за контрол на симптомите. Той се превръща в допамин. Въпреки това, хората могат да получат странични ефекти и лекарството да не успее да забави прогресията на заболяването.

 

Поддържането на добра физическа активност е препоръчван метод от много здравни експерти, чрез който да се облекчат някои от симптомите на пациентите.

 

Изследвания показват, че упражненията с висока интензивност могат да подобрят двигателната функция, а танцовите тренировки - баланса и стабилността при ходене.

 

Откритията, които са направени в резултат на новото японско проучване обаче, насочват към мисълта, че упражненията биха могли да доведат до вероятна промяна в дългосрочен план при прогресията на болестта на Паркинсон.

 

Проучването включва 237 пациенти в ранния стадий на заболяването и 158 здрави доброволци. Участниците са получили годишни въпросници, в които да записват интензивността, честотата и продължителността на упражненията, които практикуват.

 

Изследователите използват и когнитивни тестове, с които да оценят тяхната памет и вербални умения.

 

Анализът на получената информация показва, че пациентите с болест на Паркинсон имат по-лоши двигателни, когнитивни и автономни функции от другата група. Въпреки това, разлика в редовната физическа активност и нивата на интензивност между групите няма.

 

Участниците засегнати от заболяването, които практикуват различни упражнения - умерени и енергични всяка седмица над 4 часа, отбелязват по-бавен спад в баланса и ходенето в сравнение с тези, които правят по-малко упражнения.

 

Въпреки това обаче, мнозинството от пациенти с болест на Паркинсон дори тези, които спортуват най-стриктно, в крайна сметка имат нужда от медикаментозна терапия.

 

Поради тази причина целта при повишаване на физическа активност не трябва да бъде замяна на лекарствената терапия, а по-скоро нейно допълнение, с което качеството на живот да се подобри максимално.

 

Източник:

https://n.neurology.org/content/early/2022/01/12/WNL.0000000000013218