Техниката, която се използва в ергон терапията носи името си от гръцката дума еrgon, която се превежда като продукт от човешката дейност (без значение дали мануална, умствена или дори артистична).


Методът комбинира статична и динамична манипулация върху меките тъкани и по-специално обвивката на мускулите – фасцията. Ефективно се въздейства на миофасциални ограничения, възникнали следствие директни травми или хронични процеси в областта.


Фасцията представлява тънък слой съединителната тъкан, която обвива отделните мускули, мускулните групи, включително и вътрешните органи. Фасциите се състоят предимно от здрави снопове колагенови влакна и еластин, които придават здравина и еластичност.



Освен това, фасциите вземат участие в оформянето на мускулите и служат като амортисьори на тялото по време на движение. Те също така имат активна роля при възстановяване на тъканите след травми. Най-общо фасциите се разделят на три вида - повърхностна, дълбока и висцерална (на вътрешните органи).


Всяка травма (освен физическа, в някои случаи дори и тежка психическа) води до намаляване гъвкавостта на фасциалната тъкан. Фасциалните ограничения от своя страна могат да бъдат в основата на различни симптоми – от ограничения в движенията до персистираща болка.


Ергон терапията се прилага за освобождаване на блокажи във връзковия апарат, като по този начин намалява напрежението в ставите, стимулира образуването на колаген, възстановява еластичността на съединителната и мускулната тъкан, подобрява рефлексите и нервномускулния контрол.


Поради подобрената циркулация и лимфен дренаж в обработваната зона оздравителния процес се ускорява – положително въздействие и върху клетъчната регенерация. Друг важен ефект на ергон терапията е съхраняване на биомеханичната функция на ставите чрез намаляване на фасциалните ограничения.


Като основен израз на ефекта от терапията е, че още преди процедурата да приключи - по време на прилагането на техниката, самото място се затопля. Обикновено температурата се повишава с няколко градуса, а често пациентите съобщават за усещане за подобрена подвижност в областта на въздействие.


Броят на процедурите, които се изискват за овладяване на конкретната патология зависят основно от това дали проблемът е остър или хроничен. Но обикновено ограничен обем на движенията се освобождава в рамките на една до две процедури.


Ергон терапията има добро терапевтично действие и при следоперативни белези. Третираната тъкан става по-мека и значително по-гъвкава. Усещанията за придърпване в областта на белега постепенно се редуцират.


След оперативна намеса, например за смяна на тазобедрена или колянна става, дори вече да е отстранен основният проблем, в тялото се е изградила „неправилна памет” за разположението на мускулите в областта, така че тя да бъде защитена от болка. След смяна на ставата идва и необходимостта от изграждане на нови навици за движение, които вече са правилните, тъй като не изискват щадене на ставата.


Друг пример е следствие на увреда на нерв, последва рефлекторно стягане на мускулите в засегнатата област. Целта е образуване на естествена шина около мястото, което е увредено, с цел то да бъде защитено и да се намали движението в областта, за да не се задълбочава проблемът.


Методът се прилага както при възрастни, така и при деца. При последните значително по-бързо се наблюдават резултати, тъй като освен по-бързият процес на възстановяване, значение има и по-добрата хидратация на тъканите. Особено подходяща е терапията и за детска церебрална парализа, където основно значение има повлияване спастицитета на мускулите.


Други показания за прилагане на ергон терапията са сухожилни увреждания, увреждания на мускулите – в подостър или хроничен стадий, ограничения в обема на движения на ставите, болкови синдроми в различни области на тялото, както и нервни увреждания.


Библиография:
Scott W. Cheatham, The efficacy of instrument assisted soft tissue mobilization: a systematic review, The Journal of Canadian Chiropractic Association, 2016 Sep; 60(3): 200–211