Джогингът, или т.нар. бягане за здраве, е специфична по своя характер физическа активност. Въпреки, че в нашата страна не е масово разпространен, този вид спорт е масов в много други напреднали страни. Лятото е особено подходящ сезон за неговото практикуване. Благоприятства се от високите външни температури, сухото време и дългите дни. Смята се, че освен изразходването на калории и добрия тонус, който поддържа, джогингът има и други скрити предимства.

 


Връзка на физическата активност и сърдечното здраве.


 

Монотонното и сравнително леко натоварване, траещо минимум 20 минути, активира организма за секрецията на специфични биологични субстанции. Някои от тях водят до балансиране на хормоналните нива, други до по-добър контрол на телесните течности, повишава се издръжливостта, каляване на тялото, дори подобряване на настроението. Доказано е, че при джогинга се секретира т.нар. хормон на щастието, отговорен за цялостния баланс в тялото и психиката.

 

Във всички световни препоръки джогингът безспорно води класациите по ползи и бива препоръчван както за здрави хора, така и за онези, имащи необхоимост от профилактика или възстановяване след някакво заболяване. Сърдечносъдовата система е една от областите в човешкото тяло, която може да се повлияе благоприятни от редовни тренировки. Физическата активност има отношение както за циркулацията на течностите, така и за съдовия тонус и съкратимост на мускулите.

 

Заболявания като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт са само малка част от примерите за състояния, несъвместими със застоял начин на живот. Профилактиката на заболявания като захарен диабет, висок холестерол и триглицериди, затлъстяване и много други, се повлияват добре от физическата активност. От своя страна това води до по-добро сърдечносъдово здраве. Има обаче и някои тънкости във връзката между сърдечното здраве и джогинга, които е важно да знаем.

 


Какво казват специалистите?

 

Редица проучвания доказват връзката на спокойното и редовно бягане с профилактирането на сърдечносъдови инциденти. Доказана е по-голяма преживяемост и по-малка зоболяемост на онези, които редовно практикуват джогинг спрямо останалите. Дори и за тези, които вече са развили например стенокардия, високо кръвно налягане или са преживяли миокарден инфаркт, се смята, че биха имали по-добра прогноза и качество на живот в дълготраен план.

 

В никакъв случай обаче не бива да се преекспонират ползите от лечебното бягане, без да се отчетат и рисковете, които са свързани с него. Това е особено валидно при неправилно практикуване. Цитират се немалко случаи на влошено сърдечно здраве дори летален изход при грешно трениране. Грешките обикновено се изразяват в твърде рано започване, некачествено разгряване, преголямо натоварване или недобра почивка след джогинг.

 

Проучвания проследяват групи от десетки хиляди хора в продължение на над 30 години. Те ги разделят на практикуващи джогинг и такива без физическа активност. Резултатите са категорични - животът на първите нараства с близо 5-6 години, като приичината за това се отдава изцяло на качестената физическа активност. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Тук обаче идва една съвсем малка подробност, забеляза от някои учени. Те разделят трениращите на групи според броя часове, които се избягват седмично. Резултатите са повече от интересни. Полезният ефект от джогинга е при онази група хора, които бягат до три пъти седмично, което прави общо максимум 2 до 5 часа. Те са с близо 70% по-нисък риск от миокарден инфаркт спрямо останалите хора.

 

Онези, които надминават тази граница губят дълготрайните ползи от джогинга. Учените отъждествяват прекалената физическа активност с липсата на такава. Следователно дори и това здравословно трениране трява да се извършва под контрол. Особено щом става въпрос за сърдечносъдово здраве. Хората с подлежащо кардиологично страдание трябва винаги да се консултират със специалист преди започване на физически тренировки.