Синдромът на замръзналото рамо е силно ограничаващо и в много случаи дори инвалидизиращо в една или друга степен заболяване. При напредване на процеса дори прости движения като закопчаване на сутиен или прибиране на ризата в панталоните може да представлява предизвикателство за пациента.


Според статистиката замръзналото рамо засяга приблизително 3% от хората. Най-често страдат хората на възраст между 50-60 години, а под 40 това състояние е изключително рядко. Женският пол е значително по-уязвим от мъжкия.


Значение има микротравматизмът в ставата, но най-често състоянието е следствие на на периартрит на раменната става. Макар в много от случаите на периартрит и замръзнало рамо да се препоръчва покой на раменната става, последните проучвания сочат, че липсата на движение може значително да удължи процеса на възстановяване.



Обикновено се използват махови и кръгови движения в облекчено положение, които да повишат мобилността на ставата, без да причиняват значителна болка или дискомфорт. Започва се с малка амплитуда, която постепенно се увеличава, като този принцип важи и за повторенията. При болка или дискомфорт се намалят повторенията или упражнението се пропуска.


Особеност на шийния дял е взаимовръзката с раменния пояс. Тя се обяснява с множеството залавни места на шийните мускули върху структурите от рамото. Освен това и инервацията на горния крайник се осъществява от нервните коренчета, излизащи от шийния дял. Това налага и изследването на шийния дял при проблеми в раменния пояс, както и обратния принцип.


Поради тази особеност към упражненията, засягащи само и единствено рамото се добавят и такива, които да влючват и шийния дял.


Специалистите препоръчват латералното (странично) наклоняване на главата съответно вляво и вдясно. Целта е максимално пациентите да се опитват да докоснат с ушната мида рамото си. Важен момент при изпълнение на това упражнение е да не повдигаме рамото, което често е инстинктивно. Причината е, че по този начин компрометираме упражнеието и се намалява значително неговата ефективност.


Друг важен момент при това упражнение е да задържаме главата в позиция до рамото в рамките на 15-20 секунди, след което бавно я връщаме до изходна позиция и повтаряме от другата страна. Резките движения не се препоръчват, тъй като могат да доведат до допълнително травмиране на областта. Правят се повторения в рамките на 4-5 пъти за всяка страна.


Упражненията, които са насочени към раменния пояс е добре да се изпълняват първо с едната ръка и по-конкретно – това да бъде здравата. Причината е, че по този начин се тренира неврорефлекторната дъга и упражнението се улеснява допълнително при изпълнение със засегнатата страна.


Подходящо упражнение при невъзможност за вдигане на рамото над 90 градуса (над нивото на раменния пояс) е изпълнението на махови движения. При него с едната ръка се хващаме за опора, а другата трябва да остане свободна. Привеждаме се напред и започваме да правим малки по амплитуда кръгове със съответната ръка. Постепенно увеличаваме диаметъра на кръговете. Изпълнява се в двете посоки – по и обратно на часовниковата стрелка, по 5-6 повторения във всяка страна.


Ролята на това упражнение е в разкъсването на тези адхезирали (срастнали) участъци от рамото. При видимо подобрение и в случай, че пациентът отчита намаляване на затруднението в изпълнението на упражнението се добавя тежест. Тежестта може да бъде шише с вода от половин литър.


Когато абдукцията – повдигането на ръката е над 90 градуса при отвеждане на ръката встрани се препоръчва друг вид упражнение. То се състои в хващане на рамката на врата в отведена на нивото на рамото изпъната ръка. Много е важно да не се сгъва в лакътната става, защото така компрометираме положителния ефект от упражнението.


Тялото се завърта около отведената ръка 5-6 пъти, първоначалоно със здравата, след което и със засегнатата ръка. Прави се сгъване и разгъване в раменната става.