Дълбокотъканният масаж се състои в прилагане на продължителен натиск с помощта на бавни, дълбоки движения в посока от повърхностните слоеве на мускулите към дълбоко разположените мускулни групи.
Подходящ е за занимаващи се с тежки физически дейности, при хронични травми и болка, която не е свързана с остри увреждания на нерви или заболявания на надкостницата.
Дълбокотъканният масаж се използва за „разнасяне“ на белези и мускулни сраствания (често определяни като „възли“, водещо до усещане за болезненост в мускулната тъкан). Тези възли могат да възпрепятстват кръвообращението и да причинят на свой ред допълнително болка и възпаление на съседните тъкани.
Налице е припокриване със спортния масаж, но при последния се обработва само локално проблемен участък от тялото, докато дълбокотъканният масаж се извършва върху по-големи части от тялото или като масаж на цялото тяло.
Започва се с по-лек натиск, за да се „загреят мускулите“, след което се преминава към постепенно навлизане на движенията в дълбочина. Ако пациентът има нисък праг на болка по-подходящ би бил шведският масаж, който въздейства на по-повърхностните слоеве.
Стимулацията на кръвообращението и движението на лимфата води до по-бързо разсейване на възпалителните огнища. Може да се използва едновременно като диагностичен и като терапевтичен метод. Той подготвя тъканите за последващи мануално - терапевтични процедури, като подобрява тяхната еластичност и подвижност. Сковаността в съседните структури и стави дори се подобрява.
Възстановеният обхват на движения позволява ускоряване на рехабилитацията при обездвижване.
При прилагане на дълбокотъканния масаж се постига освен това и намаляване симптомите на тревожност, както и се въздейства върху хормоналния фон – понижава се нивото на отделен кортизол, като така се нормализира пулсът и кръвното налягане. Освен това, както и други масажни техники, дълбокотъканният масаж увеличава нивата на серотонин в кръвта.
Масажът подобрява храносмилането, като се използва в допълнение с други терапии. Той може да има благоприятно влияние при проблеми с перисталтиката, както и хроничен запек.
Не е необичайно да се изяви по-продължителна болка в рамките на няколко дни след дълбок масаж на тъканите. Използването на студен компрес може да помогне за облекчаването ѝ.
Въпреки че масажната терапия като цяло е безопасна, дълбокият масаж на тъканите използва много силен натиск, поради което има и противопоказания за прилагането му.
Пример за абсолютни противопоказания са анамнеза за кръвни съсиреци или нарушение на кръвосъсирването, прием на разреждащи кръвта медикаменти, раково болни в активна фаза на заболяването.
Всеки пациенти с анамнеза за остеопороза или съмнение за такава, както и метастази в костите, трябва да избягва масаж на дълбоки тъкани, тъй като използваният силен натиск може да причини фрактура. При бременни също се препоръчва използването на полеките варианти – като шведски масаж, например.
При наличие на отворена рана, както и каквато и да била кожна инфекция също не се препоръчва прилагането на дълбокотъканен масаж.
Когато става въпрос за възстановяване на наранявания, дълбокотъканният масаж със сигурност е най-ефективният вид, но от друга страна може да се окаже и съвсем ненужен, ако се използва в неподходящия момент.
Референции:
1. Deep Tissue and Soft Tissue Massage: What’s the Difference and Which Is a Better Therapy?, Ricjdales Institute;
2. Seven benefits of deep tissue massage therapy, Omega-Rehab;
3. Types of Massage, Arthritis Fondation;
4. What is the Difference Between Sports Massage and Deep Tissue Massage?, Breeze Academy.
