Болките в кръста могат да засегнат лица от различни възрастови групи, но най-често се проявяват между 30- и 50-годишна възраст. Промяната в двигателния режим, изразяваща се предимно в пасивно натоварване на гръбначния стълб, се посочва като една от основните причини за болките в кръста и като цяло на гърба, включително при студенти и ученици. За повече подробности относно болките в кръста и т. нар. лумбосакрални радикулити разговаряме с д-р Георги Давидов.


Д-р Георги Давидов е началник на Болница за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР) – Банкя към ВМА. Завършва медицина в Медицинска академия – София. Има придобита специалност по физикална и рехабилитационна медицина. Притежава магистърска степен по публична администрация от Софийски университет. Специализирал е бизнес мениджмънт в Университета за национално и световно стопанство – София, организация на военно-полевата медицина и здравен мениджмънт във Военномедицинска академия. Завършил е курсове за ръководни кадри в Академията на МВР и по сигурност на персонала в учебни центрове на НАТО в Дания и Испания. Работил е като: цехов лекар и  ординатор в хирургично отделение в Общинска болница Берковица. От 1983 г. до 2010 г. заема различни административни длъжности във ВВМИ-София, ВМА-София, МО и ДАНС. През 2011 г. д-р Давидов постъпва на работа в БДЛПР – ВМА, гр. Хисар, като лекар-началник на отделение  и е заместник-началник по административно-стопанската част на болницата.


-    Какви са причините, които водят до поява на болките в кръста и в какво се изразява клиничната картина при пациенти с лумбосакрален радикулит?



Лумбосакралният радикулит представлява възпаление на коренчетата на периферните нерви, които излизат от гръбначния стълб. Могат да бъдат засегнати лица от различни възрастови групи, но най-често се среща във възрастовия диапазон от 30 до 50 години. През последните години е налице тенденция за проява на болки в кръста и шията при студенти и дори ученици. Като основна причина се посочва липсата на физическа активност и същевременно с това продължителното статично натоварване на гръбнака – при заемането на принудителна поза.


Основният и насочващ симптом на лумбосакралните радикулити е болката, която може да бъде изразена в различна степен – остра или тъпа, както и с различна продължителност – постоянна или проявяваща се през определено време. Болката може да преминава към задно-страничната повърхност на бедрото, подбедрицата и дори да стига до стъпалото и пръстите.


Радикулитните болки се причиняват от притискане на коренчетата на нервите, излизащи от гръбначния стълб и често са израз на увреждане на мускулите около гръбнака, прешленните дискове, лигаментите и прешленните стави - например при дискова херния, пренатоварване или заемане на неправилно положение за продължително време.


Значително по-рядко болката в кръста се дължи на фрактура на прешлен или туморна формация, която оказва механичен натиск върху гръбначномозъчните нерви. Други причини могат да бъдат местните травматични или възпалителни процеси на гръбначния мозък, както и в малкия таз. Провокиращи фактори са излагане на течение, физическо претоварване, вдигане на тежки предмети и други.


В зависимост от топиката и степента на увреда се разгръща богата симптоматика, включваща болкови, сетивни, рефлекторни, двигателни, включително и вегетативни смущения. При функционални тестове се установява ограничено движение в съответния сегмент на гръбнака, ригидност на мускулатурата около гръбначния стълб и изглаждане на физиологичната лордоза.


-    Често пациентите се насочват към различни специалисти, лекуват се дълго време с обезболяващи средства, но не във всички случаи успешно. Какво е мястото на физиотерапията при тези пациенти?


В острия стадий на заболяването е подходящо активно лечение с аналгетици, нестероидни противовъзпалителни, мускулни релаксанти, витамини. Физиотерапията в този стадий допълва и подпомага ефекта на медикаментозната терапия. Освен пълен покой, подходящо е отбременяването на „проблемната зона“ с релаксиране на мускулатурата. Това се постига с т. нар. екстензия по Перл, която може да се провежда и в домашна обстановка.


Ролята на физикалната терапия е не само подобряване на субективните симптоми на пациентите, но също профилактика на рецидивите. Тя намира място както в лечението, така и в превенцията на последващи остри епизоди на заболяването.


-    Какви са физикалните методи, които се прилагат най-често и има ли противопоказания, които не позволяват провеждането на физиотерапия?


Построяване на физиотерапевтичния комплекс се базира на основните признаци, стадия и продължителността на протичане на заболяването. За обезболяване се назначава електрофореза с новокаин или лидокаин.


Локални топлинни процедури се препоръчват с цел отпускане на спастичната мускулатура около мястото на болка. Използват се инфрачервени лампи. В случай, че болката се усили това е индикация, че отокът в зоната се е увеличил и е абсолютно противопоказание за продължаване на процедурата.


Ултразвукът оказва както обезболяващо, но също така и отпускащо мускулатурата действие. При отпадна двигателна симптоматика се препоръчва електростимулация на увредените нерви и инервираните от тях мускули.


Лечебната физкултура има за цел да запази подвижността в ставата, да отпуска стегнатата мускулатура и паралелно с това да предотвратява отслабването ѝ. В началото упражненията се изпълняват ежедневно под контрола на кинезитерапевт, който изготвя индивидуална програма с упражнения. След приключване на курса се препоръчва пациентите да продължат да правят вкъщи комплекса от упражнения поне веднъж до два пъти дневно. При рецидив се препоръчва преустановяване на упражненията до подобряване на състоянието.


В 70-90%, според различни източници се постига добър лечебен ефект, а с прилагане на подходяща програма на двигателна активност за укрепване на мускулатурата оплакванията изчезват напълно. 


На нивото на дисковите хернии се прилагат т.нар. тракции – разтягане, което се извършва в легнало положение. Могат да се прилагат ежедневно веднъж до два пъти. Мануалната терапия е противопоказана в случаите на медиални дискови хернии, както и остеопороза, туморни процеси или фрактура на прешлени.


Предвид приложението предимно на ултразвуково, електро и магнитолечение в острия и подострия стадии на заболяването основните противопоказания са свързани с приложението именно на тези преформирани фактори.


-    Какви са опциите пред пациенти без подобрение или с частично повлияване на болковия синдром?


Дълготрайните оплаквания или появата на неврологичен дефицит налагат да се преоцени лечението и да се помисли за оперативна намеса, особено при значителни дискови протрузии, установени при образните изследвания.


При спешни индикации физиотерапия не е показана. В тези случаи се пристъпва към оперативна намеса. Като такива се определят нетърпими болки, неповлияващи се от консервативна терапия или остро настъпил дисков пролапс с тежък двигателен дефицит в горни или долни крайници. Нарушената задръжка на съдържимото от тазовите резервоари също е индикация за хирургично лечение. В следоперативния период физиотерапия е показана за по-бързо въстановяване и връщане към ежедневните дейности, доколкото това е възможно.


-    Все повече започват да навлизат различни методики – мануална терапия, Боуен терапия. Какво е Вашето мнение за включването им в комплексното лечение на лумбосакралните радикулити?


Немалък брой са случаите, в които медикаментозното лечение се проточва и в един момент заболяването придобива хроничен ход. При установяване на ставна дисфункция на междупрешленните стави е показано пристъпването към похватите на мануалната терапия – релаксация, мобилизация и манипулация. Особено подходяща е при дегенеративни изменения на гръбначния стълб, както и при латерална дискова херния.


Боуен терапията се основава на въздействието върху фасциите – цели се освобождаване на напрежението, като същевременно се увеличава обема на движение на засегнатите мускулни групи за работа в пълния им капацитет. Прилагането на акупресура и акупунктура показва добри резултати при пациенти с изразен болков синдром.


-    Освен методите за лечение от значение са и възможностите за профилактика на лумбосакралните радикулити. Бихте ли ни разказал повече за тях?


Насоките са за поддържане на правилна стойка и укрепване на мускулатурата на гърба. Лечебната гимнастика заема базово място за трениране и стабилизиране на паравертебралните мускули. Комплексите с упражнения са предназначена да възстановят естествената биомеханика на гръбначния стълб и да нормализират движенията. Подходящ спорт, който може да се практикува е плуването.

 
Препоръчва се още избягване на прекаленото натоварване на гръбнака – пример са заемането на еднотипни пози за продължително време, вдигане на тежести с наклоняване на тялото напред. За запазване на естествените извивки на гръбнака се поставят малки възглавници в областта на естествените извивки - под шията и кръста. От значение е още изборът на подходящ матрак, който да осигурява удобна поза.


Показани са също и закалителни процедури. Форми на закаляването са лечението с въздух – въздушни бани; също така се препоръчват и слънчеви бани, като средният курс на лечение е между 20 и 40 процедури, с почивка на всеки седми ден. Препоръчват се още контрастни душове и контрастно къпане.