Д-р Георги Давидов е началник на Болница за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР) – Банкя към ВМА. Завършва медицина в Медицинска академия – София. Има придобита специалност по физикална и рехабилитационна медицина. Притежава магистърска степен по публична администрация от Софийски университет. Специализирал е бизнес мениджмънт в Университета за национално и световно стопанство – София, организация на военно-полевата медицина и здравен мениджмънт във Военномедицинска академия. Завършил е курсове за ръководни кадри в Академията на МВР и по сигурност на персонала в учебни центрове на НАТО в Дания и Испания. Работил е като: цехов лекар и ординатор в хирургично отделение в Общинска болница Берковица. От 1983 г. до 2010 г. заема различни административни длъжности във ВВМИ-София, ВМА-София, МО и ДАНС. През 2011 г. д-р Давидов постъпва на работа в БДЛПР – ВМА, гр. Хисар, като лекар-началник на отделение и е заместник-началник по административно-стопанската част на болницата.
- Броят на новооткритите случаи с гръбначни изкривявания се повишава през последните години. С какво си обяснявате тази тенденция? Кои са основните причини за развитието на гръбначни деформитети?
Гръбначните деформитети и в частност сколиозите се свързват в известна степен с неправилната стойка, но не само. Проблемът с гръбначните изкривявания започва още с преминаването на човека към изправен стоеж. Към днешна дата повишената честотата на гръбначните изкривявания се свързва с продължителното заемане на принудителни и неестествени пози на тялото – т. нар. статично натоварване.
Причините за развитието на гръбначни деформитети могат да бъдат разделени най-общо на функционални и структурни. Структурните гръбначни изкривявания могат да бъдат следствие на вродени или придобити деформитети на опорно-двигателния апарат. Към придобитите деформитети се отнасят тези след преболедуване от рахит, следствие травма, претърпяна операция.
Неправилната стойка води до т. нар. функционални гръбначни изкривявания, при които няма структурни изменения в телата на прешлените. Предпоставки са обездвижването, заемането на принудителна поза за продължително време, практикуване на спортове, които натоварват повече една група мускули, за сметка на друга. Преумората, вредни навици, плоскостъпието, също могат да оказват влияние.
В някои страни се прави задължителен скрининг, но, за съжаление, тази практика към днешна дата в България не се прилага. От друга страна, в ежедневието ни преобладава статичното натоварване. То е значително по-неподходящо за гръбначния стълб в сравнение с динамичното натоварване, което има отношение към укрепване на мускулно-лигаментарния апарат, поддържащ гръбнака.
- Кои са първите признаци, по които могат да бъдат разпознати гръбначните деформации?
Деформитетите на гръбначния стълб най-често започват без изява на субективна симптоматика. Дори и при по-изразени изкривявания в началото рядко е налице болка.
Един от най-разпознаваемите признаци за гръбначно изкривяване е различното ниво на двете рамена. Налице са различна височина на лопатките и хълбочните кости. Друг важен белег е т. нар. „симптом на лошо скроената пола” – роклята или полата при момичетата не стои симетрично от двете страни. Този признак важи и за симетричността на краищата на блузата отляво и дясно. Независимо от всичко, основен определящ метод за диагностика е рентгеновата снимка.
- Какви видове гръбначни изкривявания има?
Съществуват различни класификации – според типа, разположението, възможността за лечение, ъгъла на отклонение и други. Често се използва класифициране по типа на изкривяването, според което гръбначните деформитети се разделят на сколиозни, кифозни, лордозни и смесени изкривявания. При сколиозата е налице странично изкривяване на гръбнака – съответно вляво или вдясно. Тя се смята за най-сериозната от деформитетите, като след появата на първичната кривина, с цел стабилизиране се получават допълнителни в противоположна посока. Кифозата се характеризира с неестествена извивка на гръбнака в горната му част – води до появата на гърбица. Лордозата е изкривяване на гръбнака в лумбалната област – кръста, като прешлените се извити към корема.
- Какви са методите на физикалната терапия, които се прилагат най-често при сколиоза и бихте ли ни разказал повече за тях?
Методите, които се прилагат имат за цел превенция на прогресията и по възможност корекция на ъгъла на изкривяване. Включва се кинезитерапия, изразяваща се в упражнения за коригиране на стойката. Показана е с оглед изработване на навици както за корекция на стойката, така и на походката. Лечебната гимнастика има за цел повишаване подвижността на гръбначния стълб, тонуса на гръбната мускулатура, както и повлияване на мускулния дисбаланс.
Включват се упражнения за патологично удължената мускулатура.
Аналитичната гимнастика включва релаксиране на скъсените и контрахирани мускули. Прилагат се още и релаксиращи масажи.
Дихателна гимнастика е показана при всички гръдни сколиози, тъй като дори и при по-леките форми е налице дефицит в белодробните функции, дори и минимален. Чрез гимнастиката се постига подобряване подвижността на междуребрената мускулатура, диафрагмата и коремните мускули.
Стречингът – разтягане на мускулите и прилежащите им части. Неговата основна цел е подобряване на мускулната еластичност, издължаване на мускулните влакна и подобряване на общия тонус. Преди изпълнението му е от значение пердварителна загрявка, за да бъдат извлечени максимални ползи от прилагането му.
С оглед повишаване тонуса на удължената мускулатура е показана и електростимулация. Средночестотните токове са средство на избор, поради по-слабо дразнещия и изразен съдоразширяващ ефект.
При по-големи деца и юноши могат да бъдат приложени и диадинамични токове в предимно стимулиращи параметри.
Методите на физикалната терапия са особено подходящи при т. нар. функционални деформитети.
Препоръчваме и Боуен терапия, която има за цел подобряване кондицията на мускулната и съединителна тъкан, съответно подобряване на мускулния баланс.
- Каква е успеваемостта на методите на физикалната и рехабилитационна медицина при пациенти със сколиоза?
Най-често срещаната форма на сколиоза е функционалната. Характеризира се с възможност за обратимост, за разлика от структурната, при която лечението е насочено към предотвратяване на прогресията и при по-ранно откритите случаи – подобрение.
Проучвания показват, че в над 72% от проследени пациенти е налице значително намаляване на болката в областта на изкривяването, още по време на процедурите. От значение за поддържане на постигнатия ефект е практикуване на упражненията от лечебната гимнастика и след приключване на терапията. Значение има изборът на подходящи упражнения, подбрани индивидуално според спецификата на изкривяването. На следващ етап е правилното заучаване на упражненията, след което пациентът да има възможността да ги провежда самостоятелно.
- Какво трябва да включва профилактиката при пациентите със сколиоза? Какви навици трябва да бъдат изградени при децата, за да се подпомогне правилното развитие на гръбнака?
Важно значение има физическата активност, заздравяването на мускулатурата около гръбнака. Изборът на подходящ спорт е от изключително значение – плуването е особено подходящо. Продължителният престой в принудителна – статична поза трябва да се избягва, както и да се редува с упражнения за раздвижване.
Значение има подборът на мебелите в детската стая – столът трябва да бъде с удобна облегалка и възможност за регулиране на височината. Изборът на бюро да съответства на височината на стола, така че да осигурява изправен стоеж, без нужда от привеждане.
Важно е да се отбележи, че добрата прогноза на заболяването зависи от ранното откриване и навременното лечение.
- Има ли необходимост от периодично провеждане на курсовете с физиотерапия и през какъв период е добре те да се повтарят при пациенти със сколиоза?
Да, подходящо е повтаряне на комплекса от процедури поне два пъти годишно. Препоръчваме на пациентите си изготвеният им комплекс от упражнения да продължават да изпълняват и вкъщи, поне веднъж дневно.
