Изследвания, провеждани при лица от различни възрастови групи, които били разделени на групи по един основен критерий – редовна физическа активност, показват че физиологичните промени в организма, които са характерни за старческата възраст са сходни с тези при физически неактивни лица, независимо от тяхната възраст.


Този важен извод дава отговор на въпроса защо физическата активност е от такова фундаментално значение за организма – а именно взаимовръзката между движението и поддържането на редица физиологични процеси в организма


Стареенето на мускула се изразява както в загуба на броя мускулни влакна, така и в намаляване обема им. Намалява броят на митохондриите в тях, които представляват основния енергиен апарат на клетката.



Смята се, че над 60-годишна възраст средната загуба на мотоневрони е между 25-50% в сравнение с броя им при 20-годишните. За да се запази мускулната функционалност в границите на нормата е необходимо останалите незасегнати мотоневрони да бъдат стимулирани. Но е погрешно възприемането на идеята за свръхстимулация, която се изразява в често претоварване на мускулите. Вместо подобряване на тяхната функция се води до влошаването ѝ, включително и загуба на мускулна тъкан.


С възрастта, освен редукция в броя на мотоневроните и мускулните влакна, е налице още намаляване на секрецията на растежен фактор, оказващ пряко влияние върху мускулната маса. Хормони като естроген и тестостерон също понижават количеството си с годините. Тестостеронът също има пряко отношение към нарастването на мускулите. След 30-годишна възраст неговите количества намаляват с по 1% на година.


Мускулните влакна, които са останали трябва да бъдат тренирани. Дори след възникването на травми, увредените мускулни клетки не се заменят с нови, а се премоделират неувредените, за да компенсира функцията.


Погрешно е въприета теорията, че възрастните трябва да ограничат приема на белтъци в голяма степен. Като причина се изтъква натоварване на бъбречната функция. Но същевременно с облекчаване на бъбречната функция се лишава организма от основния структурен и градичен елемент за мускулите – а именно аминокиселините, които се получават от белтъчната храна.


Пълноценен източник на аминокиселини е суроватъчният протеин. Витамин D също има важна роля не само за костния метаболизъм, но и за трофиката на мускулатурата – чрез него се стимулира мускулно-специфична цитокинова експресия.