„Митовете“ във физиотерапията не са свързани само с методите за лечение, но също така и с патофизиологичните механизми на най-често лекуваните заболявания, което оказва и пряко отношение върух терапията и ефекта от нея.


Масажът наистина подобрява кръвообращението, но основно на повърхностните кожни слоеве, което се проявява със зачервяване на кожата. Много малък е ефектът върху кръвообращението на по-дълбоко разположените тъкани.


Масажът е чудесен, но не поради причините, които се изтъкват широко, не предизвиква значими реакции в тъканите, разтягане, изхвърляне на токсини и/или разнасяне на възпалителните процеси.



Липсата на ефективност на преформираната модалност ултразвук е добре известна, но по-малко се знае, че предложеният механизъм на въздействие, а именно предизвикването на акустични вълни и вакуум в тъканите, може дори и да не се получава в живите организми.


При изпълнение на кинезитерапевтичните програми е важно да се отбележи, че физическите упражнения не предизвикват само структурни изменения в тъканите, а физическото натоварване действа на много повече нива, отколкото сме смятали.


След „стабилизираща“ програма с упражнения за коремните мускули (при хора с болки в лумбален дял, например) те съобщават за явно подобрение. Това не е изненадващо, тъй като механичното натоварване е важно, но въздейства по много начини. 


Често повтаряме на пациентите си, че трябва да се водят от болката (нейната сила, продължителност и т.н.). Обикновено това напътствие се възприема като „прави това, което смяташ, че можеш“. Същината на този съвет е да се прави същото количество толерирано ниво на активност, всекидневно, без значение как се чувстваме (дори и в присъствие на болка, когато е поносима) и с тенденция за увеличаване на физическата активност във времето.


Ако един фактор се промени, не бихме могли да предположим какво друго би се изменило и по какъв начин. Това означава, че се заблуждаваме всеки път, когато определим един или два основни фактори като причина.


Специализираните функционални тестове във физиотерапията са много полезни, но не са химически тестове с лакмусова хартия и не ни дават отговори с „да“ или „не“.  Малко от тях притежават достатъчна статистическа специфичност и чувствителност, същевременно и стойностите им са само приблизително изчислени.


Това състояние се характеризира с активни метаболитни процеси и по-правилно, а и по-малко плашещо за пациента би звучало, ако му обясним, че остеоартрозата е свързана с процеси, както на „износване“, така и на „възстановяване“ на хрущялната тъкан, тъй като процесът не е едностранен.


Доказателствата в подкрепа на това твърдение са несигурни, а по логиката на здравия разум, една добре съблюдавана тренировъчна програма има благоприятен ефект върху здравето на ставите и ставния хрущял, така че спокойно можем да оборим негативните убеждения на пациент свързани с бягането като причина за „износването“ на ставните повръхности.


Стречингът или разтягането е друга често засягана област, свързана с много спорове. Така например една дълга сесия по йога не е достатъчна, за да стимулира структурни изменения в тъканите – дори само за придобиване на гъвкавост. Това, което най-вероятно се адаптира, след прилагане на стречинг, е самата нервна система, която се „уверява“, че крайният обем е безопасен и по този начин допуска мускулите да се удължат още малко следващия път, когато го повторим. Разтягането не намалява риска от възникване на спортни травми.


Вече добре установената парадигма за несъответствие между „болезнено“ и „увредено“, ни насочва към идеята, че болката „не идва“ от тъканите, нито пък дава реална представа за състоянието на тъканите. Болката е изходна функция на мозъка, получена в основа на обширна и разнообразна постъпваща информация, както външна, така и вътрешна, включително, но не ограничаваща се само с ноцицептивните импулси.