Обвивката на сухожилията се означава като vagina tendinis, откъдето произлиза и терминът при възпалителни промени в нея – тендовагинит. Синоним, който се използва за тендовагинит е паратенонит, но се среща в рядко в практиката.


Клинично тендовагинитът се изразява с болка, поява на лек оток върху сухожилието и наличие на пукане при палпация (опипване). Силата на болката налага бързото започване на лечение. Първоначално се започва с няколкодневна имобилизация на крайникът, в който е засегнатото сухожилие. Назначават се физиотерапевтични процедури – най-често се прилагат загряващи компреси, парафин, както и ултразук. За възстановяване са необходимо около 10-20 дни.


Важно диагностично значение има свързване на болката в сухожилието с травма или повтарящо се пренатоварване. В противен случай е добре да бъде изключена възможността за друго заболяване – ревматоиден артрит или туберкулза.



Често тендинозите и тендовагинитите на определени сухожилия се свързват с практикуването на конкретни спортове. Така например леката атлетика се свързва основно със засягане на ахилесовото сухожилие и препателарното (на колянното капаче). При ски и футбол основно се засяга ахилесовото сухожилие, а при гребане – мускулите на предлакътника.


Хроничният тендовагинит може да бъде следствие на хронифициране на острия тендовагинит, поради неправилно лечение, както и като резултат на поредица от високонатоварващи тренировки. При втория случай уврежданията са от дистрофичен характер, като при спортисти те са значително по-често проявени.


При бегачи на средни и дълги разстояния чести са хрочните тендовагинити на ахилесовото сухожилие. Клинично промените се изразяват в слаба и бързопреходна болка, но с продължаване на физическите натоварвания става по-силна и продължителна, докато прерастне в постоянна.


При опипване сухожилието в повечето случаи е с пръстеновидни удебелявания, а натискът в областта предизвиква болка. Консервативното лечение в повечето случаи е безрезултатно. Продължителният покой и приложението на физиотерапия водят до появата на „светъл” период – с намаляване на симптомите, но за кратко време.


В напредналите случаи обвивката сраства напълно със сухожилието, което от своя страна развива тендиноза. В тези случаи опертивното освобождаване на сухожилието от околните меки тъкани води до добри резултати.


Бурсите са малки по размери „торбички”, които са разположени извън ставите. В тях се произвежда синовиална течност, която се изхвърля през каналчести отвори в места, където има повишено триене на тъкани. Броят им варира индивидуално – между 68 и 73.


В спортната практика може да се получат както остри, така и хронични бурсити. Най-честата причина е контузията с притискане на бурсата. Продължителното триене в областта също има значение.

 

Увредената бурса е с удебелена стена и запушено каналче. Това от своя страна води до производство и натрупване на синовиална течност, което не може да се освободи. Постепенно уголемява размерите си.
Освен подуване е налце още болка при опипване и флуктуация (раместване на тъканта спрямо околните структури).


Лечението при острите форми на бурсит се състои в покой и физиотерапия. Възможно е да се наложи и пункция, при съмнение за друго заболяване. Хронифицирането на процеса налага оперативното отстраняване на бурсата.


Често, освен бурсата, се засяга и залавното място на сухожилието, разположено в близост. Лечението обикновено е продължително. При упорити и трудно поддаващи се на лечение случаи могат да бъдат прилагани, с добри резултати, и хидрокортизонови препарати в малки дози, чрез локално инжектиране.