Бронхиалната астма е заболяване, възникващо на база алергична причинно-следствена връзка. То протича с типична клинична картина – влошаване на дишането на пристъпи, особено във фазата на издишване. Характерна е триадата – спазъм на бронхите и бронхиолите, оток и отделяне на повишено количество секрет от жлезите в дихателната лигавица.


Според механизмите, по които заболяването може да възникне бронхиалната астма се разглежда като два основни вида – атопична и инфекциозно-алергична. Възможни са форми, при които се наблюдават компоненти и от двата механизма.


Съвременните знания върху патофизиологичните механизми на възникване на заболяването позволяват и целево прилагане на редица терапевтични, но и профилактични средства, част от които са методите на таласотерапията – морелечението. Важната роля на физикалните методи е, че при лечение със стероидни препарати, въпреки високата им ефективност, болните стават стероидо-зависими, а проявата на нежелани странични реакции нараства при продължително лечение.



В проучване на ефекта от таласотерапията върху 210 пациенти с бронхиална астма се отчита положителен ефект при 82% от изследваните. При останалите пациенти не е бил отчетен ефект или дори симптомите са се засилили, но се установява, че астмата при тези пациенти е била в много тежка форма. Следва изводът, че показани за физиопрофилактика са леките и средно тежки форми на заболяването.


Късни резултати – до след 1 година от терапията са проследени при 100 пациенти от събраната група за проучване. При 14% от тях се прекратяват астматичните пристъпи до 6 месеца. При 63% от болните е установено подобрение – пристъпите са се разредили и са протичали значително по-леко. При тези пациенти е отчетена по-голяма устойчивост към простудни заболявания.


Отчетено е още подобряване на белодробната вентилация, съответно повишаване проходимостта на бронхиалните пътища, която при астматици се понижава и задълбочава заболяването, водещо в крайните стадии до емфизематозни промени.


Болните са били поставени в типичен за морските курорти санаториален режим, основно през топлото полугодие. В рамките на 30-дневен курс се включва хелиотерапия (излагане на слънце), слабо студово натоварване (въздушни бани), лечебна кинезитерапия, която има за цел подобряване както на външното дишане (осъществяващо се с междуребрените мускули и диафрагмата), така и повишаване на общия аеробен капацитет на организма.


Като косвен израз на настъпващата хипосенсибилизация (намаляване на алергичната чувствителност) се посочва намаляването до пълното изчезване на бронхоспазъма по време на натоварване – т. нар. латентен (скрит) бронхоспазъм.


Подобрение е налице не само в белодробния капацитет, но и на сърдечната дейност – подобряват се функционалните капацитети за изпомпване на по-голямо количество кръв от сърцето, намаляване на пулса и подобряване на издръжливостта на физически усилия.


Редица литературни данни с клиничен и експериментален характер показват активиращо въздействие на морелечението върху функционалното състояние на кората на надбъбречните жлези. При бронхиална астма е налице известна депресия (намаляване) на глюкокортикоидната функция на надбъбречната жлеза. Съответно пациентите стават стероидо-зависими и с клиничните последици на трайно поддържана кортикостероидна терапия.


В края на морелечебния курс (на 30-я ден от началото) се отчита повишаване нивото на 17-хидроксикортикостероидите – от 1,99 мг до 3,07 мг в 24-часова урина. Още по-характерни за били настъпилите промени в потенциалните резерви на кората на надбъбреците.


При болните с бронхиална астма трябва да се съобразява функционалното състояние на дихателната система, по-специално проходимостта ѝ, тъй като при тях се отчита намалена толерантност към охлаждане.


Отчита се повишаване на имунобиологичната реактивност. Налице е не само хипосенсибилизиращ ефект, но и засилване на неспецифичната реактивност на организма. Повишава се бактерицидната активност, особено изявено между 2 и 3 седмица от началото на лечението. Повишават се нивата на антителата от клас IgG и IgM, което има особено важно значение при пациенти с брохиална астма от инфекциозно-алергичен характер.

 

Библиография:

Стаматов Ст., Клинична таласотерапия, София, Медицина и физкултура