Пациентите с болка в петата са чести в нашата кинезитерапевтична практика. Специалистите много често изпитват трудност при правилното диагностциране на произхода на болката. Една от най-честите причини за механичната болка в петата е т.нар. плантарен фасциит, което представлява възпаление на плантарната фасция в зоната на залавянето и за петата, както и по цялата ѝ дължина.

 

Причините за това могат да бъдат много, но най-често се свързват с неправилно натоварване на сводовете на ходилото, претоварване и тъканни промени (осификати на петната кост?!). Ясно е, че плантарният фасцит е често срещан и може да бъде труден за лечение.


 

Съществува обаче и друга причина за болка в петата и тя е свързана с притискане на тибиалния нерв и неговите клончета - вътрешния и външния плантарни нерви, както и вътрешния нерв на петата¹ в зоната на ходилото. В научни изследвания е проследена проводимостта на нервите в зоната на петата и са установени проблеми, които доказват неврогенна компонента на болката в петата при някои от случаите².

 

Болката в петата от неврогенен произход е добре позната и описана в медицинските среди, но все още има значителни разминавания в диагностицирането ѝ, терапията и патофизиологията.

 

Какъв би бил процентът на хората с болка в петата от неврогенен произход в сравнение от болка в петата от плантарен фасциит? Никой не знае, но това подчертава важността на подробните изследвания. Това налага извършването на невродинамични тестове от специалист, неврологична оценка и палпиране (напипване) на нервните и свързаните структури в и около т.н. тарзален тунел, по протежение на тибиалния нерв до вътрешния нерв на петата (англ. Medial calcaneus nerve.)

 

Наличието на иглички, тръпнене, подуване в петата могат да предположат и да ни насочат към неврогенен произход на болката в петата. Палпирането в зоната на глезена може да засили/ репродуцира болките, изтръпването и игличките в петата (Фиг.1)

 

 

Фиг. 1

 

Какво можем да помогнем с кинезитерапия при наличието на неврогенен произход на болката в петата?

Логичното лечение при притискане/ компресия на нерв по-скоро е да преместим нерва, за да подобрим венозния поток и оксигенацията (доставката на кислород в тъканите) в зоната на нерва, която е била притисната. Не трябва да се извършва разтягане, особено в острата фаза на проблема. Мобилизацията трябва да бъде нежна и внимателна, за да се избегне разтягане на нерва. 

 

Терапията през първите дни е както следва:

Пациентът е легнал по гръб на кушетката, бедрото е сгънато на 90º в тазобедрената става (Фиг.2). Леко се изправя коляното, така че задният тибиален нерв се плъзга, като се избягва появата на иглички и изтръпване (Фиг. 3).

 

 Фиг. 2   

Фиг. 3 

 

Мобилизирането се извършва ритмично в продължение на приблизително 30 секунди, след което често се наблюдава малко подобрение в някои от симптомите, усещани от пациента. Естествено възстановяването на нерва изисква време.

 

При следващите процедури се повтарят същите мобилизации, като се добавя и т.нар. дорзална флексия на ходилото (контрашпиц) (Фиг. 4), което допълнително подпомага подобряване мобилността на вътрешния нерв на петата и намаляване на симптомите.

Описаните мобилизации могат да бъдат изпълнени и от пациента самостоятелно вкъщи.

 

Не забравяйте, че за първоначалната диагностика на болката в петата е необходимо да посетите специалист.

 

 

Фиг. 4


Библиография:

1. Alshami A., Souvlis T., Coppieters M., A review of plantar heel pain of neural origin: Differential diagnosis and management. Manual Therapy Volume 13, Issue 2, April 2008, Pages 103-111
2. Schon L., Glennon T., Baxter D., Heel pain syndrome: electrodiagnostic support for nerve entrapment. Foot Ankle 14(3): 1993; 129-135
3. Shacklock M., Clinical Neurodynamics, 2005