В страните от Европейския съюз лечението с медицински озон е познато, получило признание и широко приложимо повече от 20 години в Германия, Франция, Русия. В България навлиза все повече в кабинети по ревматология и физикална терапия.


Болката в кръста е широкоразпространен синдром, характеризиращ се с остра или хронична болка в гърба. Локализирана е в областта между долния край на ребрата и глутеалните гънки.


Приблизително 75-85% от населението в световен мащаб е имал поне един епизод на болки в областта на кръста. При 10-15% от тях обаче, болката хронифицира и създава сериозен здравен и икономически проблем.



По епидемиологични данни състоянието започва да нараства по честота във възрастта около 30 години и достига пик в диапазона 55-65-годишна възраст с приблизително еднаква честота между двата пола.


На първо място като причина се посочват дегенеративните процеси на опорно-двигателния апарат в тази област. Такава е спондилоартрозата като форма на остеоартрозата с всички произтичащи от нея патологични процеси на остеофитоза, остеосклероза, костна и ставна деформация, снишаване на интервертебралния диск, износване на диска и намаляване на неговото водно съдържание и еластичност.


Значение имат сублуксациите на малките стави на гръбначния стълб и настъпване на биомеханична нестабилност с изместване на телата на прешлените и всички познати усложнения впоследствие. Тук на първо място е и дисковата херния с нейните различни степени (протрузия, пролапс, екструзия), веднъж като самостоятелна широкоразпространена етиология, втори път като патогенетично свързан вторичен резултат на описания дегенеративен процес.


Други болестни процеси, които се намесват в етиологията на синдрома на болки в кръста са остеопорозата, различните гръбначни травми, спондилолистезата, многобройните вродени гръбначни аномалии (вкл. спина бифида и др.), болестта на Шоерман, ахондроплазията, ревматологични артритни заболявания (тук влиза и болестта на Бехтерев), възпалителни, остеомиелитни и карциномни процеси със съответната локализация и произход, болест на Пейджет, миозити, фибромиалгия.


Макар и многобройни, изброените причини са значително по-редки в сравнение с дисковата болест и формите на спондилозата, но трябва да се имат предвид в диференциално-диагностичен план.

 

Необходимо е, разбира се, изключването на многобройни патологични процеси в околните висцерални органи с ирадиация към кръста, както и чисто психични соматизационни разстройства.


Обобщено, като рискови фактори могат да бъдат отбелязани, освен генетичната предиспозиция, така също и физични фактори (физическо претоварване, травми, деформации), фактори от работната и битова среда (поза, натоварване, режим, студ и влага), соматични фактори (наднормено тегло, слаб и нетрениран опорно-двигателен апарат, тютюнопушене, честа кашлица, бременност, общоинфекциозни заболявания) и не на последно място психични рискови фактори.


В резултат на озоновата терапия се стимулират производството на кръвните формени елементи и процесите на гликолиза в клетката. Стимулира се производството на интерферони, водещи до благоприятен имуномодулиращ и противовирусен ефект. Стимулира се фибробластогенезата.
Озонът влияе на липидния обмен, окислявайки мастните киселини, което води до понижение на холестерола и триглицеридите, създавайки условия за превенция на атеросклерозата. Намалява медиаторите на възпалението, възпрепятства натрупването на млечна киселина и въглероден оксид в огнището на възпаление. Индуцира синтеза на простациклини и други вазодилататори, което създава мощен противовъзпалителен, противооточен, вазодилатативен и аналгетичен ефект.


Вторичните съединения на озона, т.нар. озониди преминават хематоенцефалната бариера, където с мембраностабилизиращия си ефект действат благоприятно на невроните и предаването на импулсите между тях. Озонът отстранява спазъма на артериолите, увеличава кръвонапълването и облекчава венозния отток.


Терапията се провежда в 1 до 2 курса годишно, като всеки курс може да има продължителност от 10-15 процедури.