Болестта на Бехтерев или позната още като анкилозиращ спондилоартрит е системно автоимунно заболяване, което засяга основно аксиалния скелет. От болестния процес могат да бъдат засегнати също тазобедрени стави, както и периферните стави на крайниците. По-често се засягат мъже, като съотношението е 7:3 съответно мъже:жени.
 
Първите изяви на заболяването започват в диапазона 16-40-годишна възраст, като генетичният фактор играе основна роля за развитие на болестта. Макар и с важно значение, наследствеността не е единствен рисков фактор, тъй като някои фактори на средата играят ключова роля за отключване на болестния процес.
 
Наблюдават се няколко форми на заболяването, които се различават по клиничното си протичане и съответно имат значение за избора на лечение:
  • Класическата форма на заболяването се изразява в засягане на ставния апарат на гръбначния стълб, като болестния процес се развива във възходяща посока – от поясната област към шийните прешлени.
  • При гръбначно-периферната форма на заболяването клиничната картина се владее от развитието на един олигоартрит, засягащ ставите на коляното, глезена, а в някои случаи и на раменния пояс. По-рядка форма е протичащата със засягане на тазобедрени и раменни стави.
При около 25% от засегнатите пациенти се наблюдава и системно засягане на други органи – бели дробове с развитие на фиброза (загуба на функционална тъкан), очно засягане – най-често под формата на възпалителен процес, както и ритъмно-проводни нарушения от страна на сърдечния мускул.
 
Физикалната терапия представлява съществен елемент от комплексното лечение на болестта на Бехтерев. Чрез нейните методи се постига овладяване на болковата симптоматика, както и поддържане и запазване капацитета на движение в засегнатите стави.
 
Заболяването довежда до вторично засягане на мускулните групи, разположени в близост до непощадените от заболяването стави. Някои мускули са патологично удължени, а други по компенсаторен механизъм – патологично скъсени.
 
В тези случаи като част от терапията се назначава лечебна гимнастика. Тя се изразява в силови  упражнения (активна гимнастика) за удължената мускулатура, докато при скъсените мускули се прилага пасивна гимнастика – стречинг. Освен това се назначават и релаксиращи масажи, изпълняващи се от обучени за това специалисти. 
 
NEWS_MORE_BOX

 

Хидрокинезитерапията представлява изпълнение на лечебната гимнастика във вода. Значение за ефекта има и температурата на водата – обикновено 32-34 градуса. Плуването е един от основните спортове, който се препоръчва при болните от Бехтерев.
 
Ранните стадии на заболяването се изразяват в наличие на нощна болка в засегнатите стави, както и сутрешна скованост. Основната терапия е лечебната гимнастика, която е препоръчително да бъде предшествана от топлинни процедури. В по-късните стадии на заболяването болката в ставите се засилва по интензитет и не винаги аналгетиците са достатъчни за нейното овладяване.
 
В тези случаи се назначава йонофореза с новокаин или локалното прилагане на нестероидни противопъзпалителни средства под действието на ултразвук. Тези методики улесняват проникването на активното вещество в засегнатите структури.
 
От значение е превенцията на контрактури и деформации, които водят до трайно обездвижване в областта на засегнатите стави и разположените по съседство мускулни групи. За стимулация на тонуса и трофиката на атрофирала мускулатура се използват средночестотни токове чрез поставянето на електроди.
 
Балнеолечението също влиза в съображение – сулфидни бани, а при стабилно състояние без наличие на остро възпаление се прилагат и апликации с лечебна кал в областта на засегнатите стави.
 
Профилактиката се изразява в генетичното изследване на деца и юноши, чиито близки родственици страдат от заболяването. Освен това рисков фактор са честите настинки, тъй като някои инфекциозни причинители могат да играят ролята на тригер за отключване на заболяването. 3868