Бейкеровата киста се манифестира, като увеличаване на обема в задната повърхност на коляното. Формирането на тази киста е в резултат на събиране на течност в бурсата между m.gastrocnemicus и сухожилието на m.semimembranosus, която комуницира с колянната става, с еднопосочно движение на течността в посока от ставата към кистата, лимитрано от клапа. Клапният механизъм се дължи на действието на тези мускули. При сгъване „клапата” се отваря, а при разгъване на колянната става се затваря. Още повече, вътреставното налягане е значително по-ниско (отрицателно) при сгъване и по-високо (положително) при разгъване в ставата.

 

Бейкеровата киста има бимодална епидемиология, с два пика - при децата и при възрастните. В детска въраст се среща рядко и се открива случайно. В тази възраст, обикновено появата на кистата не се предшества от травма, докато при възрастните почти винаги появата на кистата е свързано с вътреставна лезия, като най-често срещаната такава е лезията на медиалния менискус на коляното. Пациентите с ревматоиден артрит и подагра също са по-често застрашени от появата на Бейкерова киста.


 

Бейкеровите кисти са асимптоматични в детска възраст и се откриват като случайна находка по време на преглед, докато при възрастните тези кисти могат да предизвикват болка и чувство за притискане в задната част на коляното. Оплакванията са по-интензивни при разгъване на коляното и по време на физическо натоварване.


През по-голямата част от времето клиничните оплаквания не са свързани със самата киста, а по-скоро с проблеми асоциирани с нея - остеоартрит или лезия на менискуса. Спукването на кистата е свързано с внезапна и силна болка в задния регион на коляното и прасеца, което често се бърка с дълбока венозна тромбоза. Киста с голям обем може да доведе до притискане на съседните тъкани с последващи симптоми.

 

При прегледа се палпира обла, подвижна маса, с добре отграничени ръбове и изпълнена с течност. Кистата има тенденция да се „скрива” или да намалява обема си при 45 градуса сгъване в коляното (признак на Foucher). Този тест е полезен за отдиференциране на Бейкерова киста от други солидни образувания без подвижност.

 

NEWS_MORE_BOX

 


От образната диагностика, ултразвукът позволява да се определи мястото и размерът на кистата, да отдиференцира кистата от тумор, да се определи съдържанието на тумора - течна от твърда консистенция. ЯМР позволява да се диагностицират свързаните с кистата увреди в колянната става, като менискусни лезии и също така да се разграничат параменискалните кисти от Бейкеровата киста.

 

В по-големия процент от случаите Бейкеровите кисти не налагат лечение. Хирургичното премахване на кистата у възрастни е приоритизирано към лечението на свързаните с кистата  увреди. Самостоятелното отстраняване на Бейкеровата киста често води до повторно възникване и растеж. От друга страна аспирирането и локалното приложение на кортикостероиди има облекчаващ ефект, но също води до рецидивиране на кистата.


Лечението на съпътстващите увреди е артроскопско, като в повечето случаи след премахване на менискалната увреда, Бейкеровата киста редуцира самостоятелно обема си. Ако това не стане и кистата продължи да причинява дискомфорт се преминава към нейната резекция.