Несъмнено от векове насам носът е черта на лицето, която се забелязва и „записва“ в историята – носът на Клеопатра, носът на Наполеон: големи носове, символизиращи власт, мощ и сила. Ако тогава се е търсел големият нос, то днес определено не е така, особено сред момичетата. Стотици от известните звездни лица и хиляди от неизвестните никому са се подлагали на корекция на носа.
 
Корекцията на носа се нарича ринопластика.Това е операция, представляваща промяна във формата и размера на носната кост или хрущял. Ринопластиката е една от най- популярните пластични операции в света.
 
Хората избират да се подложат на тази промяна поради злополука, коригиране на дихателни проблеми или просто защото не са доволни от формата и вида на носа.
 
Възможните промени, които биха могли да се постигнат чрез ринопластика са:
  • Промяна в размера;
  • Промяна в извивката;
  • Премахване на гърбица;
  • Оформяне на връхчето на носа;
  • Стесняване на ноздрите.
 
Ако ринопластиката се извършва по-скоро в името на красотата, отколкото в името на здравето, то тогава е редно да се изчака носната кост напълно да зарасне – в България е прието такава операция да се прави след 18-годишна възраст. Въпреки че за момчетата се изисква малко повече време – след 21 години. Ако обаче ринопластиката бива прилагана поради дихателни или други проблеми, то точният специалист има право да я приложи по всяко време.
 
Тази, както и всички други операции, крие своите рискове, включващи:
  • Затруднения в дишането;
  • Кървене от носа;
  • Несиметричен резултат;
  • Втвърдяване на носа;
  • Белези.
 
Ясно е, че не 100% от пациентите са доволни. Ако има нужда обаче от втора операция, трябва да се изчака пълното възстановяване след първата. Тоест, да мине поне година.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Подготовката за ринопластика, както за всяка пластична операция, започва с контролен преглед от избрания хирург. Той преглежда носа, отбелязва проблемните зони или тези, които пациентът би желал да бъдат подобрени, и решава по какъв начин точно ще настъпят промените.
 
Също така, важно е да се има предвид, че две седмици или месец преди операцията не трябва да се приемат обезболяващи медикаменти от вида на ибупрофен или аспирин, трябва да се спре и тютюнопушенето. Никотинът съкращава кръвоносните съдове, което се отразява в по-ниското снабдяване с кислород на зарастващите тъкани. Спирането на цигарите преди или след операцията значително може да забърза оздравителния процес.
 
Същността на процедурата започва с разрез между или в ноздрите. Извършва се с местна или пълна упойка, в зависимост от сложността на операцията. Кожата се отделя от хрущяла или костта, след което започва „оформянето“. Ако носът има нужда от „добавяне“, допълнителен хрущял се взима от ухото или вътрешността на носа. Ако има нужда от добавяне на по-сериозен размер се взима имплант или костна присадка. Костната присадка се свързва с носната кост на черепа.
 
Операцията обикновено протича час - два, ако няма усложнения или действия, по нея, изискващи повече време.
 
След операцията лекарят слага метална или пластмасова шина на носа, която спомага зарастването в правилната форма. Поставят се също вид тампони в двете ноздри, крепящи го от вътрешната страна и допринасящи за правилното зарастване на септума между двете ноздри.
 
Пациентът бива наблюдаван в болнична стая поне няколко часа след операцията. Ако няма усложнения, той се изписва още на същия ден. Редно е да се осигури лице, което да се грижи за оперирания минимум два-три дни след извършената процедура.
 
Дори ринопластиката да е лесна и бърза процедура, възстановяването от нея би могло да отнеме повече време от това, което е планувано. Примерно върхът на носа е изключително чувствителен и може да остане втвърден и подут в продължение на няколко месеца. Крайната визия може да е възстановена след няколко седмици, но окончателната такава се постига след около година.