Какво представлява?

 

Операцията за смяна на пола представлява сложна хирургическа намеса, при която половите органи на единия пол се сменят с половите органи на противоположния.


 

Какве е целта?

Има две основни причини за смяна на пола:

• При случаи на деца, родени с недоразвити или деформирани полови органи.

• При случаи на трансполови хората, чиято полова идентичност (чувството, че си мъж или жена) или начините на изразяването й се различават от обичайно асоциираните с рожденият им (биологичен) пол.

 

Описание на процедурата

Има три основни техники при промяната на мъжкия пол в женски, които обаче имат една обща основа: създаването на вагина и на клитор.

 

Първата техника се отнася до отстраняването на пещеристите тела (пениса), където по същество се извършва една радикална ампутация на фалоса, запазва се кожата около пениса и на част от главичката, която по-късно ще се превърне във вагина и клитор.

 

Процедурата по запазването на пещеристия нерв и на уретрата е с цел създаване на завършена естетична и функционираща област, която да прилича и да се усеща като истинска женска вагина.

 

Втората техника се отнася до използването на скротума за създаването на вагината, а при третата се използва част от черво за изграждане вагиналната лигавица, която се счита обаче и за най-сложната техника, независимо от това, че има предимството на най-естественото изглаждане и овлажняване.

 

При жените, които са решили да сменят пола си, се извършва следното: операцията започва с мастектомия и хистеректомия (премахване на млечните жлези и матката), след което се създават псевдофалос с имплант от слабинната област или от предмишницата. Втората процедура е по-сложна и отнема време, но обикновено има добри резултати, защото се запазва кръвоснабдяването на прехвърления имплант. В трета процедура в псевдофалоса може да се постави протеза от силикон за придобиване на еректилна способност.

NEWS_MORE_BOX

 

Предоперативна подготовка

Половата идентичност е една от най-важните личностни характеристики, затова е прието тя да се определя непосредствено след раждането. Промяната на сексуалната идентичност е една от най-значимите промени, които човек може да преживее. Следователно това решение трябва да се предприема с изключително внимание и предпазливост.

 

Началото на процедурата за смяна на пола е консултация с психолог, който наблюдава и разговаря с пациента поне шест месеца предварително, за да потвърди накрая неговото желание и невъзможността му да продължава да съжителства в тялото, в което е роден. Установяването на несъвместимостта между тяло и същност е само първата крачка.

 

Повечето възрастни, решени да направят тази стъпка, обикновено са живели в продължение на много години с дисонантна самоличност.

 

Следоперативна грижа

Социалната подкрепа, особено от семейството, е важна за повторното адаптиране в обществото като член на противоположния пол и липсата на такава много често се оказва най-големият проблем. Транссексуалните мъже, които стигат до промяната, описват характерни черти на жени, заключени в "мъжко тяло", което искат да променят.

Аналогичен опит съществува и при „трансджендър“ жените,които получават предоперативно андроген и придобиват силно окосмяване преди да достигнат до естетичната и функционална промяна в операционната зала.

Свързването с други трансполови хора чрез групи за взаимопомощ и трансполови организации, също е много важно.

 

Рискове

Операцията носи стандартните рискове, които крие всяка хирургическа намеса - рискове от инфекция, кървене или необходимост от повторни операции. Смяната на пола е необратима процедура, така че подлагащият се на нея не трябва да има съмнения относно приемането на резултатите и последствията.