Агресията при животните е често срещан проблем и причините за това поведение могат да бъдат много различни. Често пъти, докато се стигне до окончателната етиология, минава ценно време, в което животното на практика е без лечение или необходима помощ, а проблемът се задълбочава. Истината е, че в началните етапи агресията се пренебрегва, дори се насърчава от някои стопани, а когато проблемът се задълбочи, се решава трудно и минава доста време, докато се уточни причината и се предприеме най-подходящата стъпка за отстраняването ѝ.


Доказано е, че мъжките животни са по-склонни да проявяват агресия в сравнение с женските

Като първа причина за агресивно поведение може да се отбележи съзрязането на животното. Завършва фазата на пубертета, съзнанието и тялото са се развили напълно. Обикновено кучетата приемат за собственик един единствен член от семейството. Не е задължително това да е човекът, който ги храни или разхожда, просто осъществяват връзка с някой и безусловно го приемат за „главатаря на глутницата“. Най-често агресията се изразява в защитническа роля. Всеки един, който заплаши „тартора“, би могъл да бъде нападнат от кучето. На разходката някой спира и заговаря стопанина, автоматично инстинктите на кучето се обострят. Доближи ли го, говори ли на по-висок глас, кучето предупреждава чрез вокална реакция – лай и ръмжене. При по-близък контакт може дори да нападне странника. Това са ситуации, които се случват основно при некастрирани мъжки животни, на които не се отделя нужното внимание за възпитание и комуникация. Една от основните причини за агресивно поведение е хормонална, свързана с високи нива на половите хормони. Ето защо една от първите стъпки за решаването на проблема агресия, е кастрацията на животното. Доминиращият характер на кучето със сигурност ще се регулира.  



Друга причина за агресията на кучетата е липсата на връзка и комуникация между тях и стопанина

Ако животното редовно се пренебрегва, не му се отделя нужното време за разходка и изразходване на енергията, кучето се оформя като саможив индивид, неподлежащ на контрол. 
Още от ранна възраст трябва да започнат възпитателните уроци. Да се изгради навик и режим, който да се спазва и да задоволява нуждите на организма на животното. Ако кучето е голяма порода, със сигурност не са му достатъчни две кратки разходки сутрин и вечер пред блока. Голямото животно трябва да има пространство, да тича, да изразходва енергия, да комуникира с други кучета и хора. Командите и послушанието се учат още от най-ранна възраст. Ако собственикът не може да се справи с нрава на животното, не успява да го овладее в емоционални ситуации, редно е да потърси помощ – да намери подходяща книга или информация в интернет, или да се обърне към учител за кучета, който ще му даде съвети и насоки. Съществуват дори курсове, в които собственикът може да работи заедно с кучето си под наблюдение на инструктор и да се определи на място кои са слабите места във връзката им.


Стресовите състояния също могат да се изразят с агресия, дори към собственика

В тези случаи периодите на нетипично поведение са къси и отшумяват щом стресовият фактор се елиминира или животното свикне с промяната. Съществуват хранителни добавки под различна форма за прием или форми за външна употреба, напоени с феромони, за по-лесно справяне със ситуацията и намаляване нивото на агресията. Обикновено тези средства са полезни при дълго пътуване, смяна на жилището, липса на член на семейството, нов член в семейството или ново животно вкъщи.


Не на последно място трябва да се имат предвид някои медицински състояни, които може да провокират агресивното поведение

Проблемите с щитовидната жлеза обикновено се изразяват с промяна в поведението. Някои състояния  може да се изразят в залежаване и отпадналост, докато други, точно обратното, в нервност и агресия. Особено при по-възрастни кучета, редно е да се обръща внимание на хормоналния статус на организма и след определена възраст да се правят кръвни изследвания веднъж годишно. Така проблемът може да се хване още в зародиш и да се реши във възможно най-кратък срок.