Почти веднага след взимането на бебето куче вкъщи, новите собственици търсят помощта  и преценката на ветеринарния лекар за неговото здравословно състояние. Това е правилна стъпка, защото някои профилактични мероприятия е хубаво да започнат веднага с оглед безопасност на хората и животното, и пестене на средства и време в бъдеще, тъй като се правят допълнителни изследвания, пропусне ли се първоначалната схема.


Бебето куче може да се обезпаразити за вътрешни и външни паразити още на 21-ви ден след раждането. На толкова ранен етап препаратите, с които то се третира, са щадящи и не покриват пълния списък с вредители, но пък осигуряват защита срещу най-възможните и неприятни такива. Препатите срещу бълхи са под формата на прах или спрей и са абсолютно безопасни. Често се случва малкото кученце да е опаразитено с бълхи, предадени от майката, особено, ако е взето от развъдник. Редно е първото обезпаразитяване да се направи още там, от собственика на майката, но невинаги това може да се очаква.

 


Пудрата е най-предпочитаният избор, лесно се нанася, няма проблем, дори животинчето да се оближе, безвредна е и за хората. Приложението е често, тъй като тя действа само на възрастните форми на бълхите, а ако кучето е опаразитено, със сигурност ще има техни ларви и яйца по кажата и козината, които ще се излюпват в следващите дни. Съществуват и противопаразитни шампоани, които не са много препоръчителни на този етап, защото къпането само по себе си е стрес за животно. Обикновено това се изразява в гъбични инфекции, а едно мокрене допълнително ще допринесе за развитието им. Не на последно място стои и въпросът с хипотермията. Ако се предприеме къпане, то трябва да е сигурно, че кученцето е изсушено добре и затоплено след банята.


Обезпаразитяването срещу глисти е много важно в тази възраст. Жизненият цикъл на тези паразити позволява преминаване през плацентарната бариера и ако майката е била опаразитена, то кучилото със сигурност ще е носител. Затова препаратите против глисти под формата на паста, която се дозира според теглото на кучето, се дават още на 21-дневна възраст и се повтаря след 14 дни отново. Причината е, че и тук препаратът покрива възрастните форми и опаразитено ли  е животното, то със сигурност има  яйца в стомашно-чревният тракт, които ще се излюпят на по-късен етап. С втората доза се покриват и те, дори е препоръчително да се даде и трета, след още 14 дни. Този ритъм може да продължи и по-дълго, ако кученцето изкарва постоянно паразити, защото има и такива ситуации на висока опаразитяемост.


Следващото нещо, за което ветеринарният лекар ще даде съвет на новите собственици, е да се започне профилактика срещу дирофилариозата. Дирофиларията (Dirofilariq immitis) е паразит, който се локализира в сърцето на кучето в крайните етапи на своя цикъл и живее там дълъг период от време като възрастен индивид. Предава се чрез ухапване от комар и ако до скоро се е смятало, че заболяването е  слабо разпространено по нашите ширини и е по-скоро екзотично, то вече картината е коренно различна. Голямата популация от бездомни животни, затоплянето на климата, туризмът, свързан с хора и животни от топли дестинации и високата популация на комари води до широкото разпространение на дирофилариозата и тя е проблем, който не бива да се пренебрегва. Наличието на профилактични средства улеснява контрола му. Заболяването е много коварно, клиничните признаци са видими едва в късния стадий на развитие, когато лечението е почти без успех. Дори да се хване в ранен стадий, най-често това става при рутинна профилактика, лечението е скъпо, продължително и отново крие висок риск от неуспех. 


Профилактиката започва в бебешка възраст, без да е необходимо да се прави тест. Всеки месец се профилактира, като формата може да е таблетна, комбинирана с препарати за други вътрешни паразити, за външни паразити, под формата на сироп, съществуват  каишки и спот – он форми с репелентен ефект, но те по-скоро са допълнителна защита, а не основна такава.  Ако се изпусне моментът за начална схема на профилактика без тест, то препаратите могат да се дават отново, но около 11-12-месечна възраст на кучето задължително се прави кръвен тест, за да се провери състоянието му, тъй като е възможно през месеците, в които е липсвала порфилактика, да е ухапано от комар и да е заразено, а самият цикъл на развитие на паразита е дълъг (средно 8-9 месеца) и затова тестът се прави около първата година от живота на кучето.