След завършването на растежа си, особено, ако котката е кастрирана, животът ѝ влиза в определен ритъм, който е с постоянен такт. Дори да е склонна към пълнеее, теглото на котката може да се регулира от диетата и дневното движение и това не нарушава по никакъв начин изградения вече баланс в существуването й.


Нарушаването на дневния ежедневен ритъм с различни събития е предпоставка за стрес при котките и е важно собственикът да знае какво трябва да предприеме, ако предстои някаква голяма промяна в обстановката на средата ѝ.


Ако по някаква причина се наложи да се смени пълнежът на тоалетната на котката или самият съд.
Редно е да стане постепенно, промяната да не е толкова рязка. Смесването на двата пълнежа в тоалетната ѝ за няколко дни до седмица, напълно би я предразположило към промяната и след това може да се остави само с новия пълнеж. Ако ще преминава от отворен тип тоалетна към затворен, с филтри, отново стъпката е поетапна. Капакът и вратичката трябва да се махнат първоначално. Да остане само легенът, основата. След няколко дни може да се постави горната част, капакът, но да е без вратичка. И отново след няколко дни се слага и вратичката.



Ако котката е започнала да маркира/уринира на нови, нетипични места, извън котешката тоалетна, това най-често е признак на стрес покрай някоя промяна или недоволство. Собственикът трябва да се замисли сменял ли е скоро мястото, пълнежът на тоалетната, съда, защото може просто новите придобивки да не се нравят на котката и по този начин тя да изразява своето недоволство. В този случай е редно да се върнат старите консумативи, които са ѝ били удобни и е свикнала с тях.

 

Петната трябва да се изчистят със специлизирани химически препарати, които се купуват от зоомагазини и ветеринарни аптеки. Урината трябва да се разгради на молекулно ниво, за да спре да бъде усещана от котката и да е атрактант. Често човешките препарати не могат да елиминират напълно телесните миризми. Дори собственикът да не вижда вече петното, да не усеща миризма, това не означава, че и котката не го усеща.


При смяна на диетата и вида храна, промяната отново трябва да е постепенна и бавна. Около седмица – десет дни трябва да е преходът, след който животното може да се храни изцяло с новия тип храна. Започва се със смесване - първоначално около 25 % от дажбата да е новата храна и 75% да е в полза на стария тип. След 2-3 дни смесването може да е 50:50, след това няколко дни да е 75% в полза на новия тип храна, докато накрая не остане 100% на нея. Освен елиминирането на стреса от смяната, по този начин животното се предпазва от храносмилателни разстройства.


Ако предстои преместване в ново жилище, може да се донесат някои малки мебели или интериорни декорации, кувертюра или одеало от новия дом, с цел животното да ги опознае, да ги помирише, да ги маркира със своите феромони (галейки двата края на устните си в тях), да се запознае с миризмата на новото място. По този начин, след преместването, занасяйки ги отново в жилището, котката ще има нещо познато и носещо нейната миризма и ще възприеме новото помещение по-лесно, имайки нещо „свое“, познато в странната обстановка.


Собственикът трябва да знае, че след като вече котката е зряла и е изградила свой начин и ритъм на живот, всяка промяна може да доведе до стрес и да се изрази в навици, които не се харесват на човека. Затова се подхожда с грижа, стъпка по стъпка. Навиците на зрялата котка се променят с внимание към всеки детайл.

 

Към първа част на материала - Здравен наръчник за домашни любимци: Какво трябва да знаем за зрялата котка? | Puls.bg