„Всички са толкова сладки! Кое да взема?“ Най-честите думи на бъдещите стопани, виждайки майката с кучилото за пръв път. След тези възклицания започват истинските приключения и отговорности.


Най-подходящата възраст за взимане вкъщи и отделяне от майката на малкото кутре е около 40-50ти ден. Тогава животното ще е започнало да се захранва с подходящи пастети и мусове „puppy”, може дори да му се предлага накисната в хладка вода и размекната бебешка гранула. То все още бозае, но благодарение на захранването с купена храна, преходът и адаптирането към новото меню няма да е толкова рязък и неблагоприятен за коремчето.


Важно е да се отбележи, че периодът между 40-ти и 50-ти ден е най-подходящ за поставяне на първата ваксина. Това означава, че стопанинът на майката и кучилото трябва да се е погрижил кученцата да са прегледани от ветеринарен лекар, да са обезпаразитени срещу глисти, обикновено това става с пастичка или сироп и може да се случи още на 25-тия ден след раждането, да имат международен пасторт с уникален идентификационен номер и да е поставена първата ваксина. Кученцето е здраво, обезпаразитено и е започната адекватна ваксинационна схема – това е правилният начин то да се предаде на новите стопани. 



В България е задължително всяко домашно куче да притежава международен паспорт с уникален идентификационен номер и да бъде чипирано, като чипът отново носи уникален номер. Когато ветеринарен лекар „прочете“ чипът на кучето с елекронен четец, на екранчето не се изписват данните на стопаните и някаква конкретна информация, свързана с тях, а само номерът на чипа. От там нататък всеки практикуващ ветеринарен лекар, който има достъп до Единния информационен портал на БАБХ,  проверява с помощта на въпросния номер данните на животното и данните на собствениците в системата. Ако чипът и паспортът са регистрирани, в сайта излизат имената на собствениците, адреса и телефона им, ЕГН. Информацията за животното вкючва възраст, ваксинационна схема и от кого е направена, дали е кастрирано или не. Всички тези данни са предоставени от собствениците  на животното, като за целта се попълва бланка заедно с ветеринарния лекар, подписва се от собственика, че дава данните доброволно и е съгласен да се използват за вече описаната цел – регистрация на животното му в системата. Порталът е общодостъпен за всички ветеринални лекари и всеки практикучващ с достъп до него може да провери кога и на чие име е вписано дадено животно. Това е изключително полезно за оформяне на документи преди път на животното, за уточнаване на неясни обстоятелства покрай живота му, ако е взето от приют и не се знае дали е ваксинирано или кастрирано например. Ако животното се загуби и бъде намерено от човек, който го заведе във ветеринарен кабинет, то лекарят веднага би „прочел“ с електронния четец номера на чипа и би проверил дали е регистриран, за да се свърже със стопаните. В този смисъл Информационната система е в помощ и на собствениците, и на ветеринарния лекар.


По-големите развъдници, особено тези, които предлагат животните си зад границите на страната си, както и някои от тях в България, и по-отговорните стопани на животните, използвани за разплод, поставят чипове на бебетата кученца в кучилото. Това спестява разходи на новия собственик, а и е гарант за отношението на продавача и отговорността му към развъдната дейност. При това положение новият стопанин просто трябва да попълни бланката и информацията в системата да се поднови от ветеринарния лекар на кученцето. За съжаление, обаче практиката показва, че в България това кученцето да излезе от развъдника със започната ваксинационна схема, международен паспорт и чип, е пренебрегвана практика. Много често новите собственици не знаят за какво трябва да внимават, а търговците се възползват в пълна сила от този факт. Ето защо е от изключително значение бъдещите стопани да се информират преди голямата крачка, да проучат мястото, от което искат да вземат кученце.


След като е взето вкъщи, кученцето се адаптира и наблюдава от стопаните средно 10-14 дни. През този период се следи за клинична проява на някое заболяване, защото при взимането му от развъдника, е възможно то да е в инкубационен период. 


Обикновено периодът на началната ваксинационна схема е труден и тежък за собствениците. Кученцето не трябва да излиза навън, да контактува с други животни, да има досег с обувките в коридора. Това е важно, защото имунитетът му през този период е слаб и несигурен, всеки контакт с външната среда е предпоставка за заразяване с неприятни инфекциони болести или пък опаразитяване с външни и вътрешни паразити.


Втората ваксина може да се постави най-рано 14 дни след първата, ако състоянието на животното го позволява. Стандартът е паузата между ваксините да е 21 дни (3 седмици), така че избързването се предприема само при необходими обстоятелства и настояване на собствениците.


Третата ваксинация е стандартно 21 дни (3 седмици след втората). Отново е възможно пришпорване на имунитета и поставянето ѝ 2 седмици след втората, но с оглед необходимост.


Първата разходка на малкото кученце се предприема 10 до 14 дни след приключването на ваксинационната схема.