Котки

Тъй като много голям процент от котките са строго домашни и нямат директен контакт с външната среда, собствениците смятат, че профилактичните мероприятия като редовно обезпаразитяване и ваксинация, са напълно излишни.

 


„Няма откъде да се зарази!“


А дали наистина е така?


Истината е, че за контакта между вируса или спората на паразита не е необходима директна среща. Достатъчен е механичен преносител, например обувките или дрехите. Заради популацията на бездомни животни бълхите са целогодишен фактор, поддържа се постоянно ниво на разпространение и брой заразени животни. Останалите паразитологични и вирусни заболявания също не са със сезонен характер, персистират цяла година с известен пик и спад, но все пак са налични.


Едно яйце на бълха може да живее до 2 години в околната среда. С обувките, настъпвайки го, собственикът го донася вкъщи, където го посреща любвеобвилната маца и старателно се отърква в краката и души шкафчето за обувките, за да усети и прецени миризмите на външния свят. И ето го контакта! Същото важи за вирусите и останалите паразити.


Котешката панлевкопения, известна като котешка чума, е заболяване, завършващо с 97% смъртност сред заразените млади котки. Това, че домашната котка няма досег с други животни, не означава, че няма досег с външната среда и не може да се срещне с вируса. Наличието на балкон или прозорец също е фактор в разпространението на заболяванията. За ниските етажи отново връзката е с бездомните животни, докато за по-високите се включват и птиците като механичен и дори пряк преносител. Респираторната хламидия се пренася основно чрез тях. Заболяването е включено в една от ваксините, тоест котката може да бъде защитена.


Стандартно схемата за ваксинация на котки започва на двумесечна възраст, като котето трябва да тежи поне 800 грама, желателно е и повече. Следва реваксинация след месец. Вариантите за ваксини са два. Едната е тривалента и включва трите основни котешки заболявания – панлевкопения (котешката чума), инфекциозен ринотрахеит (котешки херпес) и калицивироза. Втората опция е петвалентна ваксина – освен тези трите заболявания, включени са хламидиозата и котешката левкемия.


Преди да се ваксинира с петвалентната ваксина обаче, котката трябва да се изследва за левкемия. Изследването става за 10 минути с бърз имунохематологичен метод, с 2 капки кръв. Идеята е, че вирусът на котешката левкемия може да персистира в организма, без котката да има някакви клинични признаци и ако се постави ваксината, ще се предизвика заболяването. Петвалентната ваксина се препоръчва за животни, които излизат на двор, които съжителстват с други котки (развъдници, повече от 2 котки в семейство), които излизат по балкони. Която и от двете ваксини да се постави, следват реваксинации всяка година на датата от 2-рата ваксина.


Ако котката е възрастна и сега започва ваксинационната схема, отново се поставят две ваксини през месец, следват ежегодни профилактични мероприятия.


Ваксината за бяс не е задължителна за котки в България все още. За строго домашните животни не е необходима, за тези, които излизат и навън – препоръчителна. Ако котката ще пътува извън границите на държавата, ваксината за бяс е задължителна, като трябва да бъде поставена 21 дни преди пътуването.


Относно обезпаразитяването няма точно фиксирана схема, желателно е въпреки всичко да се прави на всеки два месеца. Хубаво е да защитите животното и от външни и от вътрешни паразити, съществуват препарати, които се прилагат лесно и действат и за двата вида паразитизъм. Като компромис може да се прави и на три месеца, но не и по-рядко.

 

Кучета

Като домашен любимец, който има директен контакт с външния свят, кучетата са доста по-редовно профилактирани и ваксинирани от своите стопани спрямо котките. Важно е външното обезпаразитяване да е ежемесечно, както и профилактиката срещи дирофилария (сърдечният паразит), особено през топлите месеци. Срещу вътрешни паразити препарат може да се прилага ежемесечно или на всеки два месец. Важно е да се спазват схемите, защото голяма част от паразитите са патологични не само за самото куче, могат да заразят и човек.


За съжаление, България е доста напред в класацията за засегнати хора от ехинококоза (ларвната форма на кучешката тения). За разпространението на заболяването роля играя най-вече бездомните животни, диви животни от семейство каниде, както и непрофилактираните домашни. Човек се заразява най-често според статистиките чрез консумация на неизмити салати, зеленчуци и плодове (когато в района е имало заразени животни), но са не малко и случаите, когато заразяването е от домашния любимец.


Профилактиката срещу вътрешни и външни паразити трябва да е ежемесечна целогодишно, профилактиката срещу дирофилариозата може да се прави през топлите месеци на годината, когато има летеж на комари – от март до октомври. Целогодишната профилактика също не би била грешка, тъй като в домашни условия може да има комари, които не са се зазимили, а и вече изграденият навик за профилактика няма да се изгуби.


Схемата за ваксинация за кучето започва около 40-45. ден, като стартово се поставят 3 ваксини през 21 дни. Може да се приложат и през 14 дни, но това доста натоварва имунитета и се предприема при крайно наложаща нужда (пътувания, особености в епизоотологичната обстановка). Започва се от ваксина с ниска валентност, като постепенно броят на заболявания, срещу които се ваксинира, се покачва. Първата разходка трябва да е 14 дни след поставянето на третата ваксина. Периодът е доста продължителен и изпълнен с немалко изпитания за собственика, тъй като през него кучето не бива да излиза и да комуникира с други животни, редно е да се пази хигиена около него. В края на ваксинационната схема кучето има имунитет срещу гана (кучешката чума), парвовироза, инфекциозен хепатит, параинфлуенца, лептоспироза. От тези заболявания само лептоспирозата е зооноза с доста сериозни последствия за човека.


Ваксината за бяс е задължителна, оптималната възраст, на която се поставя, е на шестия месец. Може да се постави и на тримесечна възраст, ако се налага, но отново се форсира имунитетът и ако не се налага по някаква причина, няма нужда да се прави толкова рано.


При възрастните кучета стартово се прилагат 2 ваксини през 21 дни, първата е с висока валентност, втората повтаря инфекциозните болести и може да се добави бяс към нея (пълна годишна ваксина).


Благодарение на въвеждането на закон за противобясна ваксина, заболяването е елиминирано в градски условия, значително е намалено в диви. Макар за останалите заболявания да няма въведен закон, единственият начин за елиминирането им от територията на страната е редовната профилактика на домашните животни. Важно е домашният любимец да е защитен, така са защитени и хората и бъдещите популации от животни.