През последната седмица много от ТЕЦ-овете преминаха на мазут. Това ще се отрази благоприятно на температурата в домовете, но каква е цената, която ще платим заради замърсяването на въздуха?

Според изследвания, проведени от Световната здравна организация, годишно повече от 2,5 милиона души умират от заболявания, причинени от замърсяване на въздуха. При над 1,5 милиона от потърпевшите заболяванията са провокирани от замърсяването на въздуха в работните или жилищните помещения.

Изследване на Бирмингамския университет посочва, че по света има повече смъртни случаи, свързани с качеството на въздуха, отколкото от автомобилни катастрофи. Най-честите заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, са астма, бронхит, сърдечна и белодробна недостатъчност и алергии.

Последствията от замърсяването на въздуха могат да варират от биохимични и психологични промени до затрудняване на дишането, хриптене, кашляне и съвкупност от дихателни и сърдечни затруднения. Тези нарушения водят до увеличаване на употребата на медикаменти, посещения на спешните отделения и в някои случаи преждевременна смърт. Замърсяването на въздуха влияе основно на дихателната и сърдечносъдовата система на човешкото тяло, но има и негативни последствия върху всички органи и системи на организма.

Позовавайки се на резултати от британско изследване, Ройтерс и в. "Гардиън" съобщават, че замърсяването на въздуха в големите градове е по-опасно за здравето от радиацията след катастрофата в Чернобил през 1986 г. Изследването било ръководено от д-р Джим Смит от Центъра по екология и хидрология към британското правителство.

Други изследвания показват, че за жените, живеещи в райони със замърсен въздух, има повишен риск от сърдечни заболявания и смърт, а децата, живеещи на 500 м от автомагистрали, получават трайни белодробни увреждания и живеят по-малко. Проведените изследвания са установили пряка връзка между броя на хората, боледуващи от алергии, бронхиална астма, рак и влошената екологична обстановка в даден регион.

Изчислено е, че нивата на замърсяване на въздуха в центъра на големите градове повишават смъртността от сърдечни и белодробни болести с 2,8% в сравнение с по-чистите провинциални градове, а животът с пушач или работа в задимена среда увеличава смъртността с 1,7%.

Атмосферата притежава уникалната способност да се пречиства от вредните газове и микрочастици. Днес обаче нивото на вредните емисии е толкова високо, че самопречистването на въздуха е почти невъзможно. Как различните замърсители ще повлияят на човек, зависи от индивидуалните му особености, здравословното състояние на индивида и генетиката му.

Ето някои от най-опасните и разпространени замърсители на атмосферния въздух:

Окиси на азота

Представители на тази група са азотният диоксид и азотният оксид. Основните източници на азотни окиси са енергетиката и двигателите с вътрешно горене. Окисите на азота са особено опасни в градовете, където взаимодействат с въглеводородите и образуват фотохимичната мъгла – смог. Пораженията върху човешкия организъм са възпаления на белия дроб, които могат да доведат и до структурни промени, както и понижена устойчивост на респираторни инфекции (грип).

Въглероден окис

Замърсители с въглероден окис са най-вече автомобилният транспорт, топлоцентралите, промишлеността. Над 65% от общото емитирано количество се дължи на изгорелите автомобилни газове. Въглеродният окис предизвиква задух, свързва се с хемоглобина на кръвта, образувайки карбоксихемоглобин. Тази реакция протича със скорост, 200 пъти по-висока, отколкото тази на кислорода с хемоглобина. Особено чувствителни към него са хората със сърдечносъдови заболявания. Токсичността на въглеродния оксид се увеличава при наличие на азот.

Серен диоксид

Серният диоксид е газ, който има остра миризма, дори и в малки количества. Основни източници са индустрията, енергетиката, отоплението с въглища, съдържащи повече сяра. Серният диоксид предизвиква проблеми с дишането, респираторни заболявания, повишена чувствителност при хората с хронични заболявания като бронхит, емфизем и сърдечносъдови проблеми. Той е един от основните компоненти на „киселите дъждове”.

Въглеводороди

Това са парите на бензина, метана и др. Притежават наркотично действие. В малки концентрации предизвикват главоболие и световъртеж.

Съединения на оловото

В организма на човека чрез органите за дишане постъпват около 50% от съединенията на оловото. Под тяхно въздействие се нарушава синтезът на хемоглобина, възникват заболявания на дихателните пътища, пикочо-половите органи, нервната система. Съединенията на оловото са изключително опасни за децата и потискат тяхното развитие.

Озон

Озонът се среща в големи количества в горните слоеве на атмосферата и има защитна функция срещу ултравиолетовите лъчи. В приземния слой може да има неблагоприятно въздействие върху живите организми. Озонът се формира от взаимодействието между азотните оксиди и летливите органични съединения под влиянието на високи температури и слънчева светлина. Газът може да предизвика възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане, засяга имунната система. Най-често на вредното влияние на озона са изложени хората, които работят на открито и имат астматични заболявания.

Фини прахови частици

Запрашеността е особено опасна за човешкото здраве. Тя е резултат от натрупването на фините прахови частици, които се задържат в атмосферата. Високата концентрация на този вид замърсители в големи градове се дължи на големия брой стари автомобили, замърсените и некачествени настилки и продължителните мъгли през есента и зимата. Известно е, че прахта играе роля на похлупак, под който се задържат всички отделени от автомобилите и индустрията газове. Това състояние на въздуха в големите градове е познато като атмосферен смог. Фините прахови частици увреждат силно белия дроб, полепвайки по него безпрепятствено, тъй като човешкият организъм няма чак толкова прецизни филтри, които да ги възпрепятстват.

Учени от университета на Мичиган, САЩ, потвърждават, че дори краткосрочното въздействие в ниски нива на вредни микрочастици във въздуха увеличава вероятността от сърдечен удар. Според изследването, жителите на големите градове вдишват опасните вещества, които увреждат сърдечния мускул и могат да съкратят живота с най-малко 8-10 години. Попадайки в организма, тези изкуствени или естествени микрочастици могат да предизвикат множество здравословни проблеми, в това число и такива, свързани със сърдечносъдовата система.

Резултатите от 4-годишно изследване показват, че дори и минимално количество компоненти, замърсяващи въздуха, могат да блокират кръвоснабдяването на мозъка и да сгъстят кръвта. Така те способстват за бързото свиване на артериалните съдове и повишават риска от исхемичен удар.