Какво, ако ви кажем, че в строгия смисъл на думата рядко наследяваме болестни състояния? Вместо това наследяваме набор от чувствителни фактори към определени ефекти от околната среда. Както един човек е способен да изпие голямо количество кафе, а друг не може да се справи и с една чаша, така и някои хора с „нормални“ нива на холестерол могат да получат миокарден инфаркт на 40-годишна възраст, но други, които пушат и пият, се оказват „имунизирани“ от сърдечни проблеми.

 

Наистина, някои редки болести като болестта на Хънтингтън или на Тей Сакс, могат да бъдат резултат от генетичен дефицит, но те представляват много малък процент от всички човешки заболявания. Често срещащите се болести като диабет или рак всъщност са резултат от сложното взаимодействие между генетични и екологични фактори.


 

За да разберем как взаимодейства околната среда с нашия геном, пълният набор от гените ни, първо трябва да разберем, че самите гени притежават различни варианти. Тези варианти са разлики в ДНК последователностите, формиращи отделните гени, и комбинирани заедно, представляват т.нар. „генотипи“, които са уникални за всеки човек. Когато последствията за здравето се различават по генотип и изискват един или повече екологични стимули, казваме, че тези последици са резултат от взаимодействието между гени и среда.

 

Такива болестни състояния са мултифакторни и възникват покрай генетична предразположеност и екологични експозиции на химикали, храна, поведение, инфекциозни агенти и т.н. Именно поради тази причина можем да чуем докторите да говорят, например, за повишени рискове за развиване на аутизъм при генетично податливи организми, които са изложени в утробата на пестициди и някои замърсители на въздуха.

 

Един интересен пример представлява насилието в детска възраст и развиването на антисоциално поведение. Изследване, публикувано в The British Journal of Psychiatry през 2011 г., демонстрира, че деца с рисков вариант на ген, познат като моноаминооксидаза A (който кодира за протеин, метаболизиращ невротрансмитери като допамина, норепинефрина и серотонина), които са изложени на тормоз, са сравнително по-склонни да развият антисоциално поведение, когато порастнат, в сравнение с тези, които не са носители на съответните варианти.

 

Ние всички носим генетични варианти, които ни правят по-чувствителни към определени състояния. Чрез идентифициране на взаимодействията между ген и околна среда, учените могат да изготвят по-ефективни стратегии за интервенция и превенция.