ГМО храните будят много противоречия. За генно модифициран се счита всеки организъм, чиято ДНК е променена с помощта на технология за генно инженерство. По данни на Министерството на земеделието на САЩ, над 90% от царевицата, памука и соята, отглеждани там, са ГМО.

 

Генното инженерство се използва в хранително-вкусовата промишленост за подобряване на растежа, хранителното съдържание и издръжливостта на определени култури.


 

Тези качества биха могли да се постигнат и по естествен път чрез селективно развъждане, но този процес отнема продължително време. Освен това, животновъдите и земеделците могат да се затруднят да определят коя генетична промяна е довела до появата на определена черта. Генетичната модификация ускорява този процес чрез използване на техники, които придават специфичната желана черта.

 

ГМО културите са невероятно разпространени в Съединените щати, като се смята, че до 80% от храните в супермаркетите съдържат съставки, произхождащи от ГМО култури. Администрацията по храните и лекарствата в САЩ ги определя като безопасни за консумация от хора и животни.

 

Предимства на ГМО храните

 

Много ГМО култури са генетично модифицирани, за да изразят ген, който ги прави устойчиви на вредители и насекоми. Например, генът Bt е генетично конструиран в култури като царевица, соя и памук. Произлиза от бактерията Bacillus thuringiensis. Този ген произвежда протеин, който е токсичен за някои вредители и насекоми. Благодарение на това ГМО културите не се обработват с вредни пестициди толкова често. Анализ на общо 147 проучвания от 2014 г. сочи, че ГМО технологията е намалила употребата на пестициди с 37% и е увеличила добивите с 22%.

 

Други ГМО култури са модифицирани с гени, които им помагат да оцелеят в по-трудни условия, като суша и определени болести, което води до по-висок добив и по-малки разходи за фермери и потребители.

 

Освен това генетичната модификация може да увеличи хранителната стойност. Такъв пример е оризът с високо съдържание на бета каротин, наричан още златен ориз, който е разработен, за превенция на слепотата в региони, където местните диети е бедна на витамин А.

 

Генетичната модификация може да се използва още за подобряване на вкуса и външния вид на някои храни, като сортове ябълка, която не потъмняват.

 

Рискове за здравето

 

Според препоръките на щатските регулатори ГМО храните са безопасни, но съществуват някои опасения относно тяхната дългосрочна безопасност и въздействие върху околната среда.

 

Едно от тях е, че ГМО храните могат да предизвикат алергична реакция заради чуждите гени, които съдържат. Понастоящем няма сигнали за алергични реакции към ГМО храни, които да се продават на пазара.

 

Съществуват и опасения, че ГМО храните могат да подпомогнат прогресията на рака. Тъй като раковите заболявания са причинени от ДНК мутации се предполага, че храните с добавени гени могат да повлияят на човешкото ДНК. Това притеснение се дължи отчасти на проучване с мишки, което открива връзка между приема на ГМО и по-висок риск от тумори и ранна смърт. По-късно обаче това проучване е оттеглено заради пропуски. Понастоящем не са правени проучвания при хора относно връзката между приема на ГМО храни и ракови заболявания.

 

Опасения за околната среда

 

Въпреки че ГМО културите са удобни за фермерите, има опасения за ефекта им върху околната среда. Повечето ГМО култури са устойчиви на хербициди, като Roundup. Това означава, че фермерите могат да използват Roundup, без да се страхуват, че това ще навреди на собствените им ГМО култури. Заради интензивната употреба на хербициди обаче расте и броят на плевелите, развили устойчивост. Това води до още по-засилено пръскане.

 

Roundup и неговата активна съставка глифозат са обект на противоречия, тъй като проучванията върху животни и клетъчни култури ги свързват с различни заболявания. Според множеството от проучванията ниските количества глифозат, присъстващи в ГМО храните, са безопасни за консумация от човека.

 

ГМО културите, отглеждани и продавани в САЩ, включват царевица, соя, рапица, захарно цвекло, люцерна, памук, картофи, папая, тиквички и няколко сорта ябълки. Понастоящем в САЩ няма разпоредби, които да налагат етикетиране на ГМО храните, но от януари 2022 г. се очаква подобно изискване да влезе в сила. На етикетите обаче няма да пише „ГМО“, а „биоинженерна храна“.

 

В Европейския съюз храните с повече от 0,9% ГМО съставки трябва да съдържат на етикета си информация, че са „генетично модифицирани“ или „произведени от генетично модифицирани култури“. За храни без опаковка това трябва да е указано близо до артикула, например на рафта на супермаркета.

 

Източник:

healthline.com