За акта пушене се споменава още в китайските писмени източници. За него се говори и в трудовете на Херодот. Спорен остава въпросът дали тогава се е прилагал тютюн или коноп. В древността пушенето се е използвало и с ритуални цели.


В Европа тютюнът е донесен от Америка от екипажа на Христофор Колумб през 15-ти век. Първоначално тютюнът е бил възприеман като лечебна билка, която премахва главоболие и действа успокояващо на нервната система. Поради това, че последствията от дългогодишното тютюнопушене се установяват на много късен етап, внимание към вредата от тютюна започва да се проучва едва през 20-ти век.


Основните групи заболявания, върху които действието на тютюна оказва ефект са злокачествените заболявания, белодробната, сърдечносъдовата и мозъчната патология. Проучване на Националния център по обществено здраве от 2007 г. показва, че процентът на мъжете пушачи в България е приблизително 47%, а този на жените – приблизително 33%.



В цигарения дим се съдържа голямо разнообразие от различни химични субстанции. Повече от 40 от тях са с канцерогенен потенциал. Големият брой на вредните вещества се обяснява с високата температура (до 800-900 градуса - означава се като суха дестилация), до която се нагрява тютюнът. Някои от субстанциите могат да бъдат дори с радиоактивен потенциал.


Важен проблем се оказва не само активното пушене, но и пасивното – чрез инхалиране на цигарен дим при непушачите. В радиус от 5 метра се създава висока концентрация на вредни вещества, съдържащи се в цигарения дим. Проучвания показват, че при пасивни пушачи рискът за рак на белия дроб се увеличава с до 24%, в сравнение с този при неизлагащите се на цигарен дим. Освен това се повишава рискът за пристъп от бронхиална астма, както и зачестяване на инфекциите на горните дихателни пътища при деца, но и възрастни. Рисково е излагането на дим (пасивно пушене) за исхемична болест на сърцето.


Цигареният дим предизвиква повишаване на количеството на медиаторите на възпалението в белите дробове. Повишава се количеството на мигрирали макрофаги, дендритни клетки, неутрофилни левкоцити в белодробната тъкан.


През последните години се описват молекулярни механизми, които протичат в белодробната тъкан под действието на тютюневия дим – увреждане на ДНК, нейната регенерация, както и нарушения в процеса на апоптоза (генетично определена клетъчна смърт).


Тютюневият дим действа блокиращо на изчистващия апарат на белите дробове (цилиите), които имат отношение към отстраняване на различни частици, попаднали в тях. Затова сутрин, след като през нощта е имало почивка от цигарите, цилиите се активират и е налице т. нар. сутрешна или тютюнджийска кашлица.


Проучвания показват сериозната връзка между тютюнопушенето при болни от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) и намалената чувствителност към действието на инхалаторните кортикостероиди. Освен това се повишава пропускливостта на белодробната тъкан към различни алергени, а същевременно с  това се понижава локалният имунитет и съответно се увеличава податливостта към различни вирусни, бактериални и дори гъбични причинители.


Освен редицата изброени и неизброени отрицателни здравни ефекти върху организма, тютюнопушенето има своите ползи за здравето. Никотинът оказва потискащо действие върху апетита и съответно оказва превантивен ефект срещу затлъстяването. Но тук в съображение влиза и промененият вкус в устата след цигара, който може да направи храната по-малко вкусна.


Никотинът оказва въздействие върху т. нар. никотинови рецептори в мозъка. Това взаимодействие и активиране, което протича има отношение към дементните процеси, които се развиват с възрастта и особено при лица, които не „тренират” ежедневно своя мозък.