Вирусите, които се пренасят от животни към хора – като вируса, отговорен за COVID-19, вероятно ще станат по-чести, тъй като човечеството продължава да трансформира естествените местообитания на животните в земеделски земи, сочи ново проучване на Университета в Станфорд.


Анализът, публикуван в Landscape Ecology, разкрива как загубата на тропически гори в Уганда излага хората на по-голям риск от зараза с нови инфекции при досег с диви примати и вирусите, които носят те. Резултатите могат да се разглеждат като отражение на появата и разпространението на инфекциозни болести от животни към хора и в други части на света, смятат учените.


„Във време, когато COVID-19 предизвиква безпрецедентно ниво на икономически, социални и здравни опустошения, от съществено значение е да мислим критично за това как човешкото поведение увеличава взаимодействията ни животни, носещи зараза“, казва водещият автор на изследването Лора Блумфийлд. Тя разгръща идеята, че комбинацията от големите промени в околната среда, като обезлесяването, заедно с нарастващата бедност, може да разпали огъня на глобалната пандемия.



По данни на изследователите съвременните хора са превърнали почти половината от земята по света в обработваема. Най-много са пострадали тропическите гори - в Африка например, това представлява приблизително три четвърти от скорошните загуби на гори. В Уганда от десетилетия тече процес на миграция и създаване на земеделски земи, извън Националния парк Кибале. Именно продължаващата загуба на диви зелени площи означава, че приматите в Уганда и местното население все повече споделят едни и същи пространства и се борят за една и съща храна.


За разлика от предишни проучвания, които разглеждаха темата от екологична гледна точка, изследването от Станфорд е първото, което интегрира екологичните фактори на ландшафтно ниво с поведенческите фактори и претегля рисковете за човешкото здраве.


Учените основно са събирали данни за използването на земята от дребни земеделски стопани, живеещи в близост до диви горски участъци. Така те откриват, че най-често мястото за контакт на хора с диви примати е зелената граница около домовете на хората, където обичайно те излизат да събират малки дървета за строителен материал. Вероятно решение за прекъсване на линията на зараза и занижаване на риска от инфекции, би било изграждането на малки буферни зони, като ферми за дървета или реализирането на проекти за залесяване около богатите на биоразнообразие гори.

 

Източник:

Sciencedaily