Зрителната система е много чувствителна към промените в околната среда, защото е в непрекъснат контакт с нея.
Въпреки това е реакцията, която очите проявяват, спрямо замърсителите в околната среда и варира в голяма степен. Възможна е липсата на ясно изразена симптоматика, но понякога се наблюдава силно дразнене или хронична болка.
Степента на причинения дискомфорт, зависи от нивата на въглеводороди и азотен оксид, съдържащи се в заобикалящия хората въздух.
Въглеводородните химикали, за които е известно, че причиняват силно дразнение върху зрителния апарат включват С4 и С5 олефини. Този вид химични съединения, които са съставени от разклонена въглеводородна верига, повлияват по-сериозно съответния орган, особено ако съдържат кратна връзка, намираща се в средата на веригата.
Олефините причиняват по-сериозно дразнение от парафина, докато сред фенолните съединения, то е най-високо при контакт с циклохексен, в сравнение с бензол или циклохексан.
Най-честият причинител на замърсяването във въздуха са автомобилите. Дразнението в очите се появява при контакт след около 4 часа.
Периодът на полуразпад на тези газове е приблизително 12 часа, без да има известна връзка с нивата на аерозол, озон, пероксиацетил нитрит или алдехид. Дразнещите вещества от автомобилните газове също остават непроменени, въпреки повишаването или понижаването на относителната влажност или температурата.
Връзката между размера на частиците в автомобилните отработени газове и появилото се в очите дразнение все още не е напълно изяснено. Предполага се, че когато финните прахови частици са с размер под 0,2 микрона дразнението може да бъде естествено предотвратено.
Някои от най-често срещаните замърсители на въздуха в големите градове са въглероден оксид, азотен диоксид, серен диоксид, арсен, азбест, бензол, олово, хлорофлуоровъглеводороди, прахови частици, диоксин и други.
Те могат да причинят различни симптмоми, които да засегнат зрителния апарат, например усещане за парене и зачервяване, дразнене, сълзене, алергия с придружаващ силен сърбеж, зачервяване, секрет, подуване на очите или затруднено отваряне на очите.
Замърсеният въздух повишава риска от появата на различни инфекции, катаракта, някои онкологични заболявания и други.
Най-често срещан е синдромът на сухото око, като рискът сред жените над 50-годишна възраст е завишен, както и при пациенти, които редовно носят контактни лещи.
Обикновено се наблюдава възпаление на окото и чувство за сухота. Възможно е при повишаване на нивата на азотен диоксид да се появи и конюнктивит.
При липса на алергия или инфекциозни изменения нежното измиване на очите би могло да облекчи появилата се симптоматика. В някои случаи слънчевите очила също могат да бъдат полезни.
След консултация със специалист пациентът може да започне и употреба на капки, които да повлияят неговите оплаквания. Важно е да се избягва използването на грим и контактни лещи до пълното възстановяване на окото.
Референции:
Air Pollution and Eye Health
