Натрупва се все повече информация за въздействието на шума, вибрациите, токсичните вещества във въздуха на работната среда и много малко за електромагнитните лъчения.


Успоредно с това ежеминутно сме изложени на радиационните излъчвания от различните безжични устройства, които използваме в ежедневието си - например мобилните телефони, компютри, таблети и други. Но колкото и да ни помагат в ежедневието и да сме станали зависими от тях, те крият риск от развитие на т. нар. електромагнитна чувствителност.


Има противоположни мнения за това състояние. Според някои специалисти тази свръхчувствителност е псевдозаболяване, а широкият спектър от симптоми, които се наблюдават, са случайни и най-вече психологически, а не физиологични.



Още през 2005 г. от Световната здравна организация потвърждават, че има хора, които страдат от електромагнитна чувствителност. Симптомите на състоянието са твърде разнообразни и могат да бъдат с различна степен на тежест при всеки човек, според доклада на специалистите от СЗО.


Според специалисти, защитаващи тезата за проява на заболяването при някои лица, тъй като нервната система работи чрез електрически импулси, някои безжични устройства могат да причинят известни смущения в мозъчната дейност чрез вълните, които излъчват. При изследване на мозъчната дейност по време на употреба на мобилен телефон се илюстрират нагледно нарушенията, които настъпват в мозъчната дейност.

 

По отношение на въпроса защо тази чувствителност не се проявява при всеки, на фона на заобикалящото ни електромагнитно поле, експертите дават сравнение с алергичните реакции към различни агенти: при едни и същи условия някои хора развиват дадена алергия, докато други – не.


Още преди 10 години са регистрирани случаи на хора с електромагнитна (свръх-) чувствителност, като повечето от тях са възрастни. Към днешна дата броя на засегнатите по-млади пациенти нараства.


Електромагнитната свръхчувствителност се манифестира основно с неврологични разстройства.  Броят и видът на симптомите е значителен, а последствията могат да доведат до инвалидност. Други устройства, освен мобилните телефони, компютрите и устройства на батерии, които излъчват електромагнитни вълни са различни аларми и радари, релейни антени на мобилни оператори, радио- и телевизионни антени, Wi-Fi рутери и други.


На първо място електромагнитната свръхчувствителност атакува нервната система и предизвиква хронична умора, нарушен сън, раздразнителност, главоболие, гадене, хормонален дисбаланс, нарушено зрение, сърцебиене и други. Много от симптомите се проявяват под формата на алергични реакции: сърбеж, парене, изтръпване или прекалено дехидратирана кожа. Други ефекти могат да бъдат съвсем неочаквани: мускулни схващания, болки в челюстта, шум в ушите и други.


Във Франция електромагнитната свръхчувствителност все още не е призната. Единствената страна, която към днешна дата признава произхода на тези заболявания и разстройства, е Швеция.


Съгласно Наредба № 9 на Министерство на здравеопазването преди въвеждане на всеки нов източник в експлоатация, се изисква изчисляване на хигиенно-защитни зони, т.е пресмятане на разстоянието от източника, на което стойностите на електромагнитното поле достигат пределно допустимите нива за защита на населението. Следващият етап е измерването в реални условия, след пускане на източника в експлоатация. Такъв е регламентът за приемане на такива обекти и в другите страни на Европейския съюз.


В нашата страна измерванията също показват, че електромагнитните излъчвания са в границите на здравните норми, съгласно действащото законодателство у нас.


Библиография:
1. Kъде сме ние в морето на елктромагнитните вълни?; Национална програма за действие по околната среда и здравето;
2. Hedendahl L. et al, Electromagnetic hypersensitivity--an increasing challenge to the medical profession; PubMed, 2015;30(4):209-15;
3. WHO, Geneva, Switzerland; Framework for developing health-based EMF standards.