Как човек се заразява с туларемия?

Туларемията се причинява от бактерията Francisella tularensis. Повечето случаи възникват при ухапване от мухи или кърлежи, пренасящи бактерията, или от контакт с животинска тъкан, която е заразена с бактерията.


Туларемия се открива при повече от 100 животински вида, включително зайци, плъхове, катерици и бобри. Работата със заразена животинска тъкан (например при обработката на животински кожи) или яденето на недостатъчно сварено месо от заразено животно може да доведе до туларемия.


 

Домашните любимци като кучета и котки също могат да бъдат виновни за предаването на туларемия и на хората. Кучетата и котките могат да влязат в контакт със заразени животни или кърлежи и по този начин могат да разпространят заболяването върху хората чрез слюнката или ноктите си.


Туларемията може също да се предава чрез въздуха при инхалирането (вдишването) на аерозолизирани бактерии (разпространени с въздушните капчици). Дейностите като рязане на храсти или косенето на тревни площи могат да аерозолизират бактериите от околната среда, които да причинят инфекция при хората.

 

Francisella tularensis е изключително устойчива бактерия и способна да оцелява в околната среда (например в кал, вода или разлагащи се животински трупове) в продължение на седмици и понякога директният контакт или поглъщане на замърсени материали, включително вода или почва, може да причини туларемия.

 

В медицинската литература не е документирано предаване от човек на човек. В последно време туларемията привлече повече внимание заради потенциала ѝ за използване като биологично оръжие.


Кои хора могат да бъдат засегнати от туларемия?

Туларемията засяга както мъжете, така и жените, въпреки че по-голямата част от случаите са при мъжете, вероятно поради по-голямата честота на извършване на работа, която изисква излагане на открито.

 

Някои учени смятат, че много случаи на туларемия често остават нерегистрирани или неправилно диагностицирани, което затруднява определянето на истинската честота на това заболяване в общата популация.

 

Случаи на туларемия може да се открият във всички части на Европа и Азия с по-голяма честота в Сибир и скандинавските страни.


Кои други състояния наподобяват туларемия?

Симптомите на някои разстройства могат да бъдат подобни на тези на туларемия. Сравненията могат да бъдат полезни при поставянето диференциална диагноза.


Туларемията трябва да се разграничава от други, по-чести причини за треска, хронична умора, слабост и други неспецифични грипоподобни симптоми и трябва да се подозира силно при хора от ендемични региони, които може да са били изложени на заразени животни или наскоро да са получили ухапване от кърлеж, комар или конска муха.


Улцерогландуларната или жлезистата туларемия може трудно да се разграничи от болестта на котешка одраскване. Тежката инфекция с туларемия също може да има подобни проявления на чума.


Как се поставя диагнозата за туларемия?

Диагнозата на туларемия се поставя чрез обстойна клинична оценка, подробна анамнеза (медицинска история) на пациента и разнообразни тестове, които могат да включват опит за изолиране на бактериите от кръвта или телесната тъкан или чрез специализирани кръвни тестове (серологични тестове), които измерват реакцията на имунната система на организма срещу бактерията.

 

Какви са лечението и профилактиката срещу туларемията?

Туларемията се лекува с антибиотици, а останалото лечение е симптоматично и поддържащо.


Профилактиката е едно от най-важните средства за справянето със заразата, тя се състои в:

  • Оглеждане на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
  • Недопускане на гризачи до хранителните продукти и питейна вода;
  • Избягване на пиенето на вода от непроверени водоизточници;
  • Използване на предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности;
  • Добро измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация.

 

Библиография:
Brenner DJ, Hall EJ.. Computed tomography—an increasing source of radiation exposure
Mirvis SE, Bidwell JK, Buddemeyer EU, Diaconis JN, Pais SO, Whitley JE, et al. Value of chest radiography in excluding traumatic aortic rupture.
von Kodolitsch Y, Nienaber CA, Dieckmann C, Schwartz AG, Hofmann T, Brekenfeld C, et al. Chest radiography for the diagnosis of acute aortic syndrome.