Световната здравна организация предупреждава за тревожното зачестяване на случаи на откриване на лекарствени вещества и техни метаболити при анализ на проби от питейна вода. Лекарствените вещества достигат водопреносните и водоочистващите системи чрез отходни води и води, изложени на животински отпадъци и екскрети, които често съдържат антибиотици, хормони и други вещества. Тези химикали са нововъзникнала опасност за общественото здраве, поради потенциала им да достигнат резервоарите на питейна вода на големи групи от населението.

 

Широката употреба на лекарствени продукти – ветеринарни; хуманни, отпускани по лекарско предписание, както и такива, отпускани свободно в аптеките, води до относително постоянното им освобождаване (както и това на метаболитите им) в канализационните води. Немаловажен източник са и фармацевтичните заводи, които, често неправомерно, изхвърлят химикали, лекарствени вещества и техни прекурсори в канализационните системи. Всичко това, съчетано с напредъка в аналитичните техники за редица органични вещества, води до много по-честото засичане на редица лекарства в питейната вода. Според данните на Световната здравна организация, средните стойности за повърхностни, подземни и частично третирани води са около 0,1 микрограма на литър (0,0000000001 грама в един литър вода). Концентрацията обаче варира в широки граници за различните вещества и в различните райони.


 

Световната здравна организация алармира и за друг потенциален рисков фактор – обстоятелството, че повечето страни нямат разработени цялостни програми за систематично мониториране на питейните води по отношение на съдържанието на лекарствени вещества. Малко е известно за здравните ефекти на продължителното излагане на относително ниски концентрации от различни лекарствени вещества. При това, на практика, често става дума за сложни комбинации от вещества и метаболити. Засега малкото публикувани проучвания в тази насока прилагат принципа на „минималната терапевтична доза“, известен още като принцип на „минималната клинично ефективна доза“. Изхождайки от този принцип, повечето изследователи заключават, че излагането на ниски концентрации няма да има сериозни здравни последствия, но това е все още само хипотеза. Съществуват и много сериозни пропуски в знанията ни най-вече за дълготрайните ефекти на микроколичества от различните лекарствени вещества и техните комбинации.

NEWS_MORE_BOX

 

Това предполага старателното и надеждно третиране и пречистване на питейните води, които отстраняват органичните и неорганичните вещества от тях, както и механичните примеси. Конвенционалните техники за третиране на питейната вода като хлорирането, например, отстраняват само 50% от органичните вещества във водата. По-ефективни методи са озонирането, филтрацията през активен въглен, нанофилтрацията и обратната осмоза, които отстраняват 99% от лекарствените вещества с голяма молекулна маса. Най-ефективно обаче е на първо място да бъде предотвратявано попадането на тези вещества в канализацията и почвите. Това е преди всичко въпрос на информиране на обществеността за начините за правилно унищожаване на старите и ненужни лекарства – те трябва да бъдат предавани в най-близката аптека, а не изхвърляни в канализацията или контейнерите за смет.

 

СЗО отправя и препоръки към националните санитарни системи на страните членки да запазват бдителност по отношение на микробни патогени, разпространявани чрез канализационните системи. Особено внимание на качеството на питейната трябва да се обръща и в районите, богати на арсенови соли и флуориди.